"За бала, за бала аз искам нова рокля, на големи червени пеперуди със златни цветенца. Това искам, чувате ли?"
Тези думи са на Edna от сестрите на Пепеляшка. Въртяла съм плочата стотици пъти. Знаех почти всяка реплика наизуст и си представях моя бал.
В градчето, в което съм родена, балът на абитуриентите беше събитие. Целият град се стичаше на площада, а зрелостниците минаваха тържествено през шпалира. По двойки или с някой учител под ръка. Дълго си мечтаех и аз да мина през този шпалир. Да се облека официално, да си направя специална прическа, да ме поздравяват близки сред множеството от хора.
Но приказките невинаги се сбъдват.
Разказвам това, защото онзи ден се навършиха 25 години от моя бал и са ме налегнали едни спомени - колкото радостни, толкова и тъжни.
Нашият бал беше различен. Той беше белязан. Може би помните онази далечна 1989 г. Годината на изселването. Годината, в която магазините се опразниха, по улиците страховито се разхождаха военни с кучета. Годината, в която мои приятели напуснаха страната и не се върнаха.
Такъв беше моят бал. Нямаше шумни купони, нямаше лъскави коли, нямаше скъпи тоалети, но имаше друго. Имаше младост, имаше дързост, имаше мечти. В очите ни имаше пролет и крилете ни бяха вече готови за полет, и нищо не можеше да ни спре.
Най-хубавият ми спомен от бала беше присъствието на един "култов", както е модерно да се казва днес, учител. По онова време имаше "култови" учители. Този човек беше от години обиден на младото поколение и отказваше покани за бал, но на нашия клас не отказа. Минахме през целия център, за да стигнем до неговия дом. За да засвидетелстваме уважението и обичта си към него. Дори още не бяхме сигурни, че ще тръгне с нас. И той ни чакаше. Усмихнат, обаятелен, с неуморното си чувство за хумор. Прегърна ни и тръгна с две от нас най-отпред.
С този жест той ни засвидетелства уважението и обичта си.
Ето това са спомените от бала ми. На фона на военните с кучетата, фигурата на този човек, надживял времето. Раздавал се през целия си живот, научил ни на любопитство и постоянство, на вярност и на собствено мнение, застана до нас на старта на живота ни, за да ни даде подкрепата си.
Много бих искала да кажа на днешните зрелостници – деца не от "рокли на големи червени пеперуди със златни цветенца" имате нужда, а от хора, които да ви обичат безрезервно, да ви подкрепят, да ви вярват и които да се гордеете, че познавате.
Автор: Сияна Янева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
