Искам да продължа да те търся, за да мога да те намеря. Искам да заспивам с твоето дихание, за да те сънувам. Искам да не спирам да мисля за теб, за да не мога никога да те забравя. Искам дните ми да станат част от твоя малък свят и спомените ми с теб да бъдат моят цял живот...
Когато бях малка, ме научиха да обичам, разбрах онази нестихваща обич към семейството, дома и онези малки сантиментални неща, които стоплят душата ти. Само че никой не ме подготви, никой не ми разказа за онази голямата любов. Макар че сама по себе си любовта, независимо дали е малка или голяма, преобръща целия подреден и хармоничен свят, който си градил със свои емоционални лишения и усилия.
Но всъщност може ли някой да те научи, да ти покаже, да дефинира и изследва любовта. Не, категорично не! Любовта е едно от малкото неща в този живот, на които ние сами се научаваме, защото тя е толкова индивидуална и характерна за всеки един, че го разбираме само в момента, в който срещнем някой толкова индивидуален и характерен като нас.
И тогава, точно тогава започва един дълбок сън, в който мечтите и реалностите се объркват, смесват своите пъстри цветове и те оставят да рисуваш със собствените си ръце. Времето е загубило стойността си и само кошмарните страхове да не се събудиш преди края подсказват, че все пак времето тече, минава, но ти не го притежаваш и не можеш да го спреш.
Пътят изглежда кратък, а всъщност е безкраен, безкраен е пътят към нечие сърце и само ако не се умориш от дългото ходене, имаш шанс да стигнеш, но дори и тогава има пак съмнение, това е като синоним на любовта - съмнение, което определя цялата сложност и непреклонност на човешката душа. Но съмненията създават вярата, не можеш да докажеш, да определиш, но вярваш, защото обичаш.
Любовта е начинът да се почувстваш жив, защото има още някой, който иска да живее за теб и да е част от твоя живот. Поезията на душата е обичта - разлива се по вените и захранва нашите очаквания, изтласква мощно страховете, които пронизват артериите и стигат до сърцето, но там силният механизъм на вярата пречупва волята и сърцето излиза от своя спокоен ритъм - сърдечната аритмия на една голяма и непреходна любов.
Специалист по всичко или не съвсем е всеки един от нас, това се питам от много дълго време. Колко важно е да знаем стойността на живота, без да сме опознали себе си? И няма по лесен начин да достигнем до същността на своя вътрешен свят от любовта, защото тя, единствено тя показва и определя кои сме всъщност.
Автор: Елиза Костадинова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
