Седмица.
Мина една седмица без него.
Седмица… без да го виждам, без да го чувам, без да го усещам, без аромата му, без допира…
Казват, че всяка раздяла е една малка смърт… да , умрях… През тази седмица умирах всяка вечер без него, на сутринта по вълшебен начин живота продължаваше.. Не спирам да мисля, да си преповтарям всяка последна дума, всеки поглед, да си задавам хиляди въпроси, недоизказани , незададени. Възможно ли е да спиш прегърнат с някой, а на другия ден да го убиеш по този безмилостен начин… - „ Не те обичам !“ Точка…
Не чух нищо след тези думи. Само сърцето ми , което биеше с двеста удара в минута.
Да, умрях… За миг се почувствах мъртва… Не само – предадена, излъгана, разочарована…
Думите му минаваха през мен без да ги чувам. Защо си го причиняваме ?
Защо потъпкваме чувства, надежди , мечти… Възможно ли е да спиш в прегръдките на мъж , който не обича , а с действията си да показва обратното… ? Той , който нарича себе си „мъж“ , дали осъзнава как с тези думи ми причини болка, равна на счупване на поне 10 кости едновременно.
Може ли да се нарече така , може ли да споделя , да дава надежди, целувки, любовни нощи, а всъщност да не обича ? Ако не любов, как може по друг начин да се нарече това ?
Знам , но не искам да приема отговора, отхвърлям го изцяло , физически…
Тогава се замислих над отношенията между хората във време, когато е по-лесно да намериш тела за секс, отколкото души за любов.. Защо любовта се оказва толкова рядка, толкова трудна за намиране, за чувстване. Имаме ли чувства изобщо ? Да, аз съм жена , която се нуждае от любов. Ама онази истинската, която не само иска, но има нужда и да дава. Да дава като обезумяла, да раздава, да жертва, да гори. Толкова ли много искам ? Да ! Оказа се по-трудно да намеря мъж за такава любов, отколкото мъж , който да ме заведе в Дубай например.
Научих поредния горчив урок. Повтарям си цяла седмица – защо ми е да обичам и да раздавам любов. Следващия път няма нищо да давам, а само ще вземам. Следващия път няма да се влюбя, няма да поднеса сърцето си , заедно с ножа. Да ,ама не. Това сърце си иска своето и няма така лесно да се откаже ….. дали ?
Тази седмица го сънувах всяка нощ…
Тази седмица умрях,… опитвам се да се родя отново…
За любов...
Само за истинска любов !
Автор: Миглена Венева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
