Здравейте!
Поради словесните замервания на тази тема (прочетете двата текста тук и тук - бел. ред.), реших че е редно да представя и моята гледна точка по така наболелия в днешно време проблем - здравите отношения между мъжа и жената, къде са, защо ги няма и кой какво иска?
Поздрави!
***
Живеейки в съвременния хаос, съвършено пропорционално гарниран със съответстващата му доза динамика и стрес, всички ние – и мъжете и жените, бавно, но сигурно губим одухотвореността си като човеци и неволно се озовaваме на "публичния рафт", облепени с етикети – "неуспял", "щастлив", "самотен", "способен", "уверен", "пропаднал"...
И съвсем естествено изконните човешки принципи и въпроси за смисъла на човешкия живот, за неговата ценност, за отношенията между половете, започват да се изменят според ритъма на уродливото ни ежедневие и току що изкованите "модерни" правила – какъв "трябва" да бъдеш, за да се окичиш с етикети като "успял", "можещ" и "лидер", ние се променяме.
Бъдейки част от този процес, започваме усърдно да работим над "излишната" си емоционалност, за да не създадем впечатление за "слаби" и "лабилни", усърдно заглушаваме гласа на съвестта си, за да се доберем до "по-доброто" утре, изкореняваме първичната ни, вродена нагласа за съчувствие към по-слабия и нуждаещия се от помощ, защото имаме перфектното извинение на съвременното общество – "в една зверилница, толерантност е равна на смърт".
Ако това не ни звучи достатъчно убедително обаче, непременно ще се спънем в "закона за естествения подбор", но ако съвестта ни все пак продължи напред, неизменно ще срещне непоклатимата максима – "Оцеляват най-силните".
Точно сега може би сте се зачудили кога, аджеба, ще направя прецизния разрез на наболелия проблем за отношенията между мъжа и жената, ще очертая мястото на тумора, наречен причина (която в главата на жената е една, а на мъжа съвсем друга), старателно ще го изрежа – като синтезирам в две думи представата за идеалните такива и най-накрая за конец ще използвам крилата фраза на някое философско величие, за да зашия раната като кръпка на стари гащи.
За съжаление, в описаните досега мнения какво точно се изисква от мъжа ДНЕС и къде е мястото на жената, се получава точно това.
Нека в така изострената обстановка на нетърпимост, агресия, липса на всякаква дипломация и компромис, да си припомним как е бил създаден Светът. Не научно, физически, молекулярно или според древните легенди, а чисто емпирично.
Мъжът е ходил на лов, рискувайки живота си за едната вечеря – вчера, днес, утре, всеки ден. И така, докато не издъхне. През това време жената е подготвяла всичко необходимо, за да осигури условия за по-добър живот, грижейки се за приготвянето на въпросната вечеря, отглеждането на потомството и да преодолява всички трудности по пътя на този процес.
В днешно време мъжът не ходи на лов, а на работа, усилията, нервите и енергията за което се материализират в пари. (За момент само оставяме на страна факта, че жената също ходи на работа).
Ние не можем да знаем кой е бил най-често срещаният проблем на прародителите ни, можем само да гадаем и предполагаме. Но сме наясно, че в нашето, непрекъснато негодуващо общество, с вълчия си стремеж към все по-пълно задоволяване (във всякакъв смисъл), основният проблем е липсата на пари.
В този ред на мисли, съм далече от идеята, че измореният от лов праотец ще се завърне намръщен в къщи, ще стовари еленовия бут в средата на семейното огнище и после навъсено ще отсече "Понеже си рискувах живота за това месо, ще си го ям сам..."
Но все по-често у нас се среща явлението – "да си разделим сметката".
Не знаем дали изнервени от това всекидневно излагане на смърт обаче, нашите прадеди не са предложили на майките ни да започнат да ловуват заедно, за да си "поделят" вечерята.
Скални рисунки или артефакти за подобно явление обаче до ден днешен не са открити. Но пък сме достатъчно добре аргументирани, че в миналото мъжът е бил символ на сила и мощ, на сигурност и че именно той е поемал изпълнението на алинеята от семейния договор, в частта по осигуряването на препитанието.
Днес обаче все повече мъже селектират и ревностно защитават елементи от женската психика - правото да скубят вежди и лакират нокти, да поискат делене на всички сметки или еднакво натоварване по проблема за изкарването на насъщния.
Мили господа, ако ние жените, бяхме създадени с цел, еволюирайки като индивиди, да достигнем тази перверзна размяна на ролите – свободно можем да ви заявим, че сме си напълно себедостатъчни, силни и можещи да останем сами на този свят или при по-нарастваща нетърпимост - поне евакуирани в лявото полукълбо на Земята, до което вие ще имате временен и строго таргетиран достъп само и що се касае до продължението на човешката раса.
Скъпи дами, осъзнайте какви точно искате да бъдете и как точно искате да бъдете третирани по време, когато непрекъснато натяквате, че можете всичко и то в пъти по-добре от мъжете.
От друга страна, това че в средата на 50-те години няколко дами са решили, че като се качат на трактор или хванат струг, ултимативно ще докажат равнопоставеност с мъжа, не значи че ДНЕС ние трябва да плащаме сметките си в ресторанта и да обслужваме еманацията на подобна тъпа идея, като изземваме всички качества, с които мъжът се отличава от нас и на които всъщност ние доскоро сме се възхищавали.
Мярката, намерете златната среда – жената, нежна и доминирана в смисъл на Покровителство, и мъж – силен и безусловно грижещ се за нея.
Моля ви... кому е нужно винаги, когато се разисква тази тема, да има хора, които отиват в крайности с примери за пребити и потискани жени, или мъже, които удобно отсичат – "искахте равенство – ето ви го – половината сметка за вечерята, моля."
Нека всеки си знае мястото, защото няма жена, която да иска да бъде сама или мъж, който да иска разрешение за бира, докато пили ноктите си. Всичко, което излиза от рамката на необходимостта един от друг като предпоставка, да ти е готино, че той или тя е до теб и това да те кара безусловно да даваш всичко от себе си, е чиста проба изопачаване на истината за ценностната система.
И понеже живеем във времена, когато дори и да иска, мъжът не винаги може да осигури всичко, което е нужно на една жена материално, нека да не бързаме с упреците и етикетите на "пропаднал" и "неуспял". Йовковият Серафим, който дава всичко от нищото (което има) е пример точно за здравата идея – "Днес рискувах живота си, и това, което спечелих, искам да го споделя с теб" - в миналото.
"Днес се събудих с адско главоболие, не съм спал цяла нощ, шефът ме направи на нищо на оперативката, но взех заплата и искам да си купиш обувките, които ти харесаха преди 2 месеца" (защото не съм стиснат олигофрен, който не вижда, колко си уморена, но въпреки това си се погрижила да изглеждаш добре, а детето е с написани домашни) – в днешно време.
Мили дами, слезте от трактора, оставете струга, облечете си пола и се качете на високите си обувки. Вие сте създадени, за да будите възхищение и да бъдете покровителствани, а не да изместите мъжа, а после да хленчите, че сте сами и не са останали мъже.
Скъпи господа, оставете пилите за нокти и правете това, което най-добре можете, за да се чувствате на мястото си, а мъжеството ви – оценено.
В случай, че някой отново не е разбрал, че написаното не засяга парите като цел и количество, а възможностите на жените и мъжете като строго притеглени и дефинирани – прочетете отново. В междуредието блика идеята за равенство в здравия смисъл на необходимост от взаимственост, обич и разбиране.
Останалите нюанси на темата, които засягат типове мъже и жени, характери и индивидуалности, непоносимостта между половете, както и въпроса защо поглеждайки от терасата все по-често виждаме разминаващи се мъже и жени със стегнат багаж, е само брънка от глобалния поглед върху темата "Мъжът и жената днес".
Поздрави!
Автор: А. Кафалиева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
