Много ми се иска да пиша. Обичам да пиша - стихове, разкази, дори закачки, но тайно си мечтая да имам време и шанс да напиша истинска книга за това, което ме вълнува и разтреперва.
Последното нещо, което ме изстреля в небесата и ме тръшна с все сила на земята, е "щерска пакост". А защо наричам сватбата на дъщеря си така, ще разберете след малко.
Дъщеря съм на разведени родители и от малка се лутам между два свята - този на моралния, нормалния и този на предразсъдъците и греховете. До ден днешен... Но стига!
Не е ли по-важно как аз измервам морала и искам ли аз да имам предразсъдъци!
Детето ми е на 18 години и има своите трепети и вълнение. Залюби се, но ние сакън, как така, тя е малка, трябва да учи в днешно време - неграмотен е равно на прокажен.
Какво, като имам две висши образования и се трудя от сутрин до вечер за мизерни пари, пак в магазина търся най-евтиното, в интернет почивката е от промоциите, на ресторанти не ходя - пестя, но по –важното е, че имам дипломи - големи и много.
Та, да се върна на дъщеря си – излезе на дискотека една вечер и не се прибра. Както казва съпругът ми "заключи вратата и ожени децата".
Така си и беше. Изкарах една безсънна нощ, която не мога да опиша с думи, която е несравнима с другите ми безсънни нощи.
Бурята, която бушуваше в главата и в гърдите ми изостряше мислите и в мен оживяваха картини на насилие и злоба, на моменти ме понасяше спокойно, нежно и виновно, и сюжетите от мрачни се оцветяваха в лилаво - меланхолично до романтично.
Три дни след тази нощ в стомаха ми се отвори онази рана от детството след развода на нашите и върна всички лоши и неприятни спомени в съзнанието ми - онемях.
Бях забравила за тази болка в корема, след като родих първото си дете - дъщеря ми. Тя ме излекува през онзи априлски ден и след 18 години отново ме разболя.
Дни на агония и вътрешна борба, на страх, на гняв и радост. Три дни не чувах нищо, чаках само да чуя звън на телефон и да разбера - добре ли е. Едва дочаках момента и се сринах, заридах и потънах отново в себе си. Размишлявах наум, на глас..... и реших. Ще има сватба.
Посрещнах детето си и нейното момче. Вдигнах глава, но болката в корема ми остана - много ми липсва.
"Щерска пакост" е най-якото бънджи в живота на човек - незабравимо и неповторимо.
Автор: Анджела Будаламенте
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
