Мой познат казваше, че мечтае да срещне бъдещата си приятелка на плажа, защото първо ще е съблечена и ще може да си я огледа хубаво, второ ще е без грим и прическа (което, всъщност не е сигурно в днешно време) и трето, ако има късмет ще я види омазана с олио цялата, което явно му действаше доста…стимулиращо на въображението.
Постоянно се оплакваше, че забивайки някоя девойка в дискотеката му докарва сърцебиене всеки път, щом се събужда до нея и осъзнава, че жената, която лежи до него, буквално е оставила лицето си на възглавницата, дългата и коса е прилежно закачена на закачалка, а оформеното и тяло се дължи всъщност на около 3-ри чифта стягащо бельо, оформящ чоропогащник, повдигащи сутиени и подобни заблуждаващи аксесоари. Беше повече от отчаян да намери естествено момиче, което да не се превърне в тиква на сутринта.
Не знам дали мен са ме оприличавали на тиква сутрин, все още никой не е избягал с писъци, но и в моя любовен живот изненади също не липсват. Колкото и да ми е трудно да го призная, мъжете наистина изглеждат супер в почти всяка ситуация с минимално малко усилия. Та харесам ли си някой, шанса да ме изненада негативно с външния си вид е почти нулев, като изключим едни дадености, за всичко останало гаранцията за качество е видима. Проблемът идва при липсата на едни други качества, различни от външния вид.
С главния герой в тази история се срещнахме доста клиширано, на рок концерт на открито, връхлетях припряно върху него и с един замах му отнесох чашата с бира. За щастие това не беше проблем, защото явно вече беше изпил няколко литра, всяко зло за добро, спасих го от препиване и повръщане, а го сдобих с пияно момиче под ръка, в частност мен, което беше решено най –сетне да забие някой, понеже е млада, необвързана жена, а младите, свободни хора нали така правят!
Освен това, бях и гузна заради разлятата бира. Комбинацията на моята съвест с изпития алкохол, поставената ми цел и неговия чар, набързо ни сближиха и след около час подвикване върху музиката, от което почти нищо не чувах, танци, непринудени докосвания и търкания, се озовахме в колата му, а след още половин час измъчено натискане на задната седалка просто го заведох у нас. Някак не ми се искаше така чакания неангажиращ летен секс да се случи в мърлява кола, та после да се чудя гъбички ли са или бактерии и какво се случва с моята вагина?!
Беше невероятно!!! Опитах се да го обясня с факта, че отдавна не бях правила секс, та затова ми се струва толкова страхотно, както когато не си ял цял ден и най – големия буламач да ти предложат ти се струва страшно вкусно, просто защото си много гладен. Така и аз, бях наистина много „гладна” тази вечер, та затова си „хапнах” около 4-ри пъти, но противно на логиката, колкото повече взимах, толкова по – ненаситна ставах и не можех да се спра. Партньорът ми в това нощно пиршество, явно също беше много „гладен”, та чак до сутринта не се спряхме. Явно просто беше много добър, а комбинацията между нас двамата беше повече от „вкусна”. Поспахме около 2 часа сгушени един в друг, „закусихме” подобаващо, няколко пъти, изпратих го с целувка и той си замина. След това повече от доволна се върнах в леглото, и логично го потърсих във Фейсбук.
Намерих го бързо, имахме няколко общи приятели, за които аз даже не знаех, че са ми приятели. Нямаше почти никаква общодостъпна информация и снимки, но най – важното за момента беше видимо – single и зодия рак. Набързо потърсих в Интернет – мъж рак и жена риби и очите ми грейнаха, астрологията беше с нас и явно нямаше да имаме проблеми в секса! Алелуя!
Реших да не му искам още приятелство, щях да му дам време до утре и ако той не ми поиска, тогава евентуално щях да го сръчкам. Всъщност още след около час не издържах и му изпратих покана, която още след 8 минути и 47 секунди (не че съм ги брояла) беше приета и започна взаимно харесване на снимки. Бях изключително решена, че няма първа да му пиша! Вървях из апартамента, а едното ми ухо беше като радар за съобщения, толкова бях нащрек, че няколко пъти чувах цъкането на телефона на съседката и се втурвах към телефона си мигновено. Няколко пъти проверявах да не би случайно да съм го оставила на безшумен режим, та затова да не чувам съобщенията, или пък незнайно как да съм си изключила известията, рестартирах рутера, ако случайно интернета прекъсва и затова не получавам нищо.
После публикувах снимка от вчера, песен от вчера, няколко цитата за смелостта, за любовта и страстта, за изпуснатите възможности и още съвсем „случайни” намеци. Обаче нищо, вече минаваше 6 и цял ден нямаше даже едно „Здравей”. Тогава в 18:21 минути балончето с неговата глава се появи на екрана (не че съм го зяпала непрестанно). Скочих, ох, ами сега веднага ли да го видя, или след малко, или да го видя сега, ама да отговоря след около час, не, по – добре след 45 минути, или пък след 30, или просто веднага или пък направо утре сутрин…
Пръста ми неусетно сам се плъзна и отворих съобщението – „Zdr, ko prai6?”. Обля ме студена вълна….затворих съобщението и няколко пъти проверих дали наистина е от него, прочетох го пак – „Zdr, ko prai6?”. Така, сега няма да си предубедена, много твои приятели пишат така, това не е показно, не го познаваш още, може да бърза, може да е притеснен да ти пише и затова да не се е усетил, шльокавицата не е престъпление. След този секс, това му е простено! Отговорих – „Нищо интересно, тъкмо се прибрах. Ти? ”. Изобщо не съм излизала цял ден. Малките точици се появиха много бързо, пише.....аз чакам…. “Ami misla si za teb cel den”. Главата ми бавно се отпуска напред в дланите ми и издишам тежко. Мисли си за секса, за секса си мисли, не за правописа! Няма да се откажа толкова лесно, не бъди толкова тесногръда, хайде, голяма работа, това са две изречения, нищо не значи.
– Какво си мислиш?
– Mnoo mi aresa taq no6, ne mi izliza6 ot akala…
Бъди силна, СЕКСА, мисли за секса….насочи разговора натам…
–На мен също, не очаквах да се получи така страхотно, още те усещам по кожата си… (ангелче)
– As susto, draskotinite po garba mi o6ti stoat, mnoo ubi4am taka…
Премигнах, моля те, нека съм заспала и да сънувам, нека просто да не ми е писал изобщо, и от чакане да съм заспала на дивана в хола, нека не е написал АЗ със С, нека не е написал ОБИЧАМ с У, това е прекалено, просто нека се събудя…. Забих лице в дивана и почти проплаках с глас. Хайде, секс картини не си отивайте, хайде, спомни си докосването му, топлината на кожата му, възбудата не си отива с липсата на граматика, нали?
– Заслужено ги получи тези драскотини, даже не знам дали бяха достатъчно…
– Ednakvo misleme s tebe, 6e trebva da povtorime, a?
Кое да повторим? Началното училище ли? Прекалено грубо, изтрих го….хайде не се отказвай, все още не. Даже да не се получи нещо сериозно, може просто да правите секс, както вчера вечер, няма да си говорите много, ще се наслаждавате на емоциите, просто не го мисли!
Последва най – безумния секс чат, който съм имала, или по – скоро опит за секс чат, резултата от който не само, че не ме възбуди, а тотално попари каквито и да е желания в мен. Опитвах се да не го приемам толкова сериозно, да не ми пука и да се убедя, че това няма значение, но той ставаше все по - далечен с всяко ново изречение. Все повече се убеждавах, че явно еротиката в мен има огромна нужда от граматика, за да съществува. Съобщенията включваха следните думи и изрази – „uzna4ava”, “puvdigam”, “videme”, “trebva da ne se pritisnqva6”, “ezika mi 6ta podludi”, “6ti razkusam drehite”, “mnoo ma vuzbijda6”, “6a sa naviish li za neska da sa vidime”, “As 6a ti povdigna nastroenieto”, “As mnogo ta hareswam”, “Are da izlezeme momi4e!”.
Аз любезно отказах, оправдах се с препиването снощи и главоболие, класически причини против секс, и някак го убедих, че още в 8 и 45 ще си лягам. Сама си изключих и звуците и известията, за всеки случай, взех си дълъг душ и наистина заспах. На сутринта ме чакаше ново съобщение – „Dobro utro, iska6 li da pieme kafe?”. Знаех, че нищо няма да се промени, нещо в мен вече беше прекалено пречупено, но реших, че дължа и на него и на себе си последен шанс, една малка надежда в мен отказваше да умре. Изпихме го това кафе, помълчахме си на много теми, и въпреки, че бе все така чаровен като принц, той за мен вече бе се превърнал в тиква, а още не бе минало полунощ.
Автор: Валерия Минева (Лира)
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
