Обичам задръстванията напук на всички, които бързат. Само тогава мога да се насладя на птиците в езерото. С нетърпение очаквам момента, в който ще се повдигна от седалката, за да надникна зад завесите от папур и ще ги зърна.
Всяка сутрин приготвят сутрешния си тоалет, подреждат се в определен танц и перата им са оцветени в различен оттенък на езерото.
Понякога носят розово, понякога синьо, а когато са снежно бели са приказно красиви и блестящи, а езерото затаява дъх и не трепва пред красотата им. Като балерини напук на тромавият си вид, пеликаните се носят нежно и ефирно с розовите си и бели одежди по огледалната, замряла повърхност и показват най-красивите си „стъпки“.
Толкова обичам, когато ме оставяш да разрошвам косата ти и ти правя смешни прически, а после водейки те към огледалото те уверявам колко си готин. Харесва ми, когато започнеш да се пазариш колко трънчета да ти изстискам от носа, а аз насочвам заканително пръст, но вместо на носа ти, го поставям на онази трапчинка, която се появява само, когато ми се усмихваш най-дълбоко. И пак си ме обичаш дори, когато ти оскубах веждите различно и ти казах, че така ти отива повече.
Толкова, толкова обичам, когато ми кажеш „Зайко“! Изречено от твоята уста се чувствам толкова малка, сладка, бяла, пухкава и специална. Харесва ми дори, когато ми се заканваш и от „Зайко“ вече съм „Заек“, но винаги го крещиш с такава нежност, че аз пак се размеквам, разтапям и като разтопен кашкавал се разливам от чинията по плота, по пода и не искам да сменям агрегатното си състояние.
Толкова обичам да ти „преча“, когато майсториш нещо. Обичам, когато си качен на стълбата и се опитваш да закачиш лампион, който съм избрала от каталог „Най-сложно монтиращи се пендели“, да те прегърна за краката и да те стискам, за да не паднеш или да те целувам, за да ти спори работата и то винаги в най-неподходящия момент. Обичам да те гъделичкам, да те разконцентрирам, да ти преча, докато не ме нарамиш на гръб и ме отведеш, а лампиона - на кой му пука?!
Така обичам, когато си заврял глава под капака на колата, а аз се появявам намествайки очила си на зубрач и с цялата компетенция, която притежавам ти кажа, че филтъра на колата трябва да се смени. Ама ти пак си ме обичаш, защото кой, ако не аз, ще ти масажира гърба, докато сменяш части или отваряш буркан с домашна лютеница. Кой, ако не аз ще ти пие от чашата, ще ти яде с вилицата уверявайки ти, че е на диета, защото трябва да свали 5кг до събота.
Ужасно обичам, когато вдигаш от онези дъги тостове, които се проточват цяла вечност, а аз нетърпеливо чакам момента, в който целувката ще заличи горчивината от виното и ще остави онзи сладък вкус на любов, а аз загледана в отпечатъка от устните си върху чашата ще оставя оттенък в спомените си за всеки тост, за всеки щастлив момент, за всяка секунда с теб.
Обичам дори, когато ме пощипваш по любовните дръжки и с най-голямата мечешка нежност, на която си способен ми кажеш, че аз съм твоето пухкаво малко зайче. А аз, аз дори не мога да ти се обидя по женски, защото ти ме обезоръжаваш с онзи твой закачлив и светъл поглед и аз потъвам в прегръдките ти и съм само твоя.
Само аз мога…
Само аз мога, докато спим да те събудя през нощта и да те карам да търсиш скрити „животни“ зад пердето и на сутринта да не помня нищо. Само аз мога да ти направя кекс с грах и синьо сирене, да ти го презентирам като последното кулинарно чудо пълно с полезности, а да ти да го преглъщаш със сълзи на очите си от радост разбира се.
Само аз мога да те разплача и разсмея едновременно. И само аз мога да те обгръщам и стискам качена на табуретка докато не изохкаш и всичко това само и единствено от обич.
Говорим си за...
Само аз мога да те събудя в 5 сутринта, да те карам да вървиш преди изгрев Слънце, да се катериш в най-големите трънаци, да ти облека горницата, защото незнайно как съм забравила своята, да ти налея горещо кафе от термоса, с който ти си се катерил и сгушена в теб, ухаеща на теб да чакам изгрева, за да ти покажа птиците и техния сутрешен любовен танц. Само аз мога по детски да се вълнувам от птичите танци, да се радвам и да пляскам с ръце, когато те започнат да кацат по двойки изискани танцьори. И само аз, само аз мога да разлея кафето си върху теб и да се опитам да те облека в моя тениска. А само ти можеш, само ти! Да не ми се ядосаш, да не ми се развикаш, а простичко да ме целунеш и усмихнеш. И само ти! Само ти можеш да ми държиш легена, когато съм болна и по мечешки с лапа на челото ми да проверяваш дали имам температура. И да ми казваш, че съм най-красива, когато стана от сън, когато съм рошава, тромава и без грим. И само ти! Само ти можеш в чакалнята на болницата пред всички камери да ме поканиш паднал на коляно на танц, за да ме развеселиш и по твой си начин да ме увериш танцувайки полепнала по теб, че каквото и да е диагнозата ще си до мен.
Пеликаните се подреждат в дълги, разтегнати вериги, а големите им ята могат са наброяват 2-3 хиляди птици. Полетът им е пасивен - реят се с широко разтворени криле, в спираловидни кръгове и постепенно се спускат към земята. Точно така те обичам! Без маска и макиаж – само по себе си. Рееща се свободно из твоят свят, размахвайки криле и сбъдвайки мечти си.
Автор: SugarFree
