Много благодаря на целия Ви прекрасен екип, че публикувахте и двата изпратени от мен материала (вижте ги тук и тук, бел. ред.). За мен Вашето списание е не само едно от най-модерните и желани места - истински оазиси за съвременната жена от трудния и вечно забързан днес делник, но и място, което ни дарява с любов, радост, надежда и щастие - толкова дефицитни днес за всяка българска жена. Освен това Вие успявате да стигнете до всяка една от нас, да ни заредите с положителни емоции, да ни представите позитивната гледна точка за нещата от живота, но и да нахраните душите и сърцата ни с много топлота, оптимизъм и вяра, че ще продължим смело да се справяме с трудностите, каквито и да са те. Желая Ви искрено още много творчески успехи, много късмет и много още прекрасни издания, защото Еdna е списание за всяка една от нас, която иска да бъде по-различна - със своя прочит на малките бисери, които откриваме с радост на вашите толкова красиви страници, винаги изпълнени с много... любов - към света, към хората до нас, към нас самите!

Благодаря Ви сърдечно:
Стела
Бургас

С благодарност – за добротата на хората, близо или далече от нас

Тази простичка дума, на която учим децата още от най-ранната им възраст, е може би вълшебното разковниче за най-хубавите неща от живота на всеки от нас.

Често безкрайно забързани в трудния и напрегнат за мнозина делник, улисани да преследваме още и още – цели, пари, успехи..., забравяме, че точно с думичката "благодаря" започва всичко онова, към което се стремим, за което мечтаем и към което вървим.

Дори в най-смелите си сънища – онези детските, онези недосънуваните, онези, вече сбъднатите или чакащите ни търпеливо и на най-далечната още гара. Но не онази с вечно претъпканите и винаги закъсняващи, дори за най-важните ни срещи, родни влакове, а тази, която ни чака по вечния път на нашето дълго търсене, което е като вървенето към хоризонта. Колкото повече вървиш към него, толкова по-далечен е той...

Но пък и неочаквано по този вечен човешки път, смело разперило платната на своето влюбено в хората, жадно за живот, нетърпеливо да доплува до други, непознати още брегове, и да види невиждани още земи, малкото ни човешко корабче често пропуска може би най-важното. Че по този път, дори да е самотно, никога всъщност не е само.

В голямото море на живота има много и какви ли не изпитания, има много болка и мъка, но има и такива мигове на неземно щастие, които са като божи дар, който пазим ревниво като по-ценно и от най-скъпите диаманти на света съкровище. Дълбоко в сърцето си, в най-сигурния храм – този на душата си, която обича, радва се, тъжи, страда, но винаги вярва.

Че добротата на хората я има и е била винаги близо до нас и в най-трудните ни мигове на изпитание, и в най-отчаяните ни дни на скръб по безвъзвратно загубеното. Защото точно тя е често като най-прекрасната зорница, която виждаме от трюма на своето скромно и смело, малко, безкрайно малко в големия океан, корабче. А нали с него искаме да преплуваме често целия огромен свят?

Накъде сме тръгнали тогава, ако не го бронираме първо цялото точно с вяра, любов, надежда, но и с толкова простичкото "Благодаря!"?

А след "благодаря" идва и най-големият ни урок по човечност. За всички онези добри хора, които ни подават ръка и в ада на нашето отчаяние, и в чернилото на нашата безизходица... Те са често чулите първите, веднага притеклите се на помощ, без дори да си ги търсил, за да те подкрепят в често най-трудното ти житейско изпитание.

Онези, които идват първи и последни си отиват. Онези, които са като златен стълб, около който да завържем тежката котва на своя уморен от безкрайните битки пристан, за да си отдъхнем под всеотдайната подкрепа на тяхното безкористно сторено добро. Раздадено с пълни шепи, дадено, а невзето, споделено, изречено, неказано, все едно – винаги ограденото с много любов.

А често то може да бъде и просто само една дума, само един жест, които са като божи знак за нас в най-тежките мигове на неумолимия и винаги непрощаващ слабостта живот. Но то може да е и живителна сила, която напоява изгорената ни душа като дълго чакан дъжд в августовска жега или топъл и съживяваш премръзналата ни душа огън край камината на толкова топлота и човешка обич. А често тя не говори непременно само за онази, голямата, дълго чаканата, жадуваната, мечтаната...

А за онези, малките на вид жестове на грижа и внимание, тогава, когато ти е най-тежко. Точно тогава това добро упорито те намира, не те оставя да си сам, подкрепя те, даже – носи твоя кръст, тогава, когато нямаш повече сили за това...

Затова – за тази доброта, за тези истински добри и всеотдайни хора, с които ни е благословил сякаш самият Бог, за всички онези сторени и забравени добрини, които даже и скромното ми “благодаря” никога не са очаквали, аз сега дълбоко и от дъното на душата си искам да... благодаря! Нека се възвърне стократно стореното, нека се умножи, нека ви дари с щастие, благоденствие и с много... любов.

А тя е с толкова много лица и имена, че най-известното ѝ е всъщност пак същото: доброта. А след нея идват всичките ѝ познати и непознати още в живота ни роли, всичките ѝ постигнати и още непостигнати успехи, всичките ѝ мечти, всичките ѝ надежди, всичко онова, което ни прави просто... едни добри хора. Защото през каквото и да минем в този живот, да останем точно такива, е често най-трудното.

Затова никога не спирайте да вярвате в добротата на хората, да я търсите като безценен бисер измежду многото камъни на злоба, завист и клевета, да я пазите, да се грижите за нея и смело след това да я дарявате обратно. Като безценна, ваша си, или знам ли, божия дори светлина, навсякъде и на всекиго около вас!

Защото когато доброто покълне, то наистина дава стократен плод. Единствено и само след това идва и всичко останало, дори да не вярваме още съвсем в това.

Автор: Стела Василева Стоянова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".