Вече навърших 60, както се вижда от заглавието. Очаквам и първо внуче.

Но все имам чувството, че съм например на 40 (и това ми е много).

Мисля си дали пък това моето не е форма на инфантилизъм?

Като се събирам с някои приятелки, които имам от повече от 50 години, всички разговори опират до болежки, здравословно хранене, лекарства, кръвно и т.н.

Брррррр! Изпитвам определено неприятно чувство.

От една страна си мисля, че не не желая да слушам и говоря по тези теми, за да не дърпам дявола за опашката, но от друга страна пък причината май е, че просто не съм "дозряла" за тях. Не ги чувствам като комфортната зона.

Нали това не е инфантилно?

Искам да говорим за пътувания, приятни емоции... 

А защо не и за любов?

Дали ни е минало времето и трябва да си говорим само за онези, горните неща, включително кухни, рецепти и внуци, или пък имаме пълното право на красиви, тепърва предстоящи очаквания за тръпки и трепети?

Автор: Светлана Ганчева

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".