Здравейте, всеки ден чета вашата рубрика "Из Edna@" и много ми харесват всички разкази, поместени в нея.
От години пиша мои стихове, кратки разкази и пътеписи, но напоследък нямам възможност да остана сама със себе си и мислите си, тъй като в момента мой основен приоритет е моят син, на когото посвещавам почти цялото си свободно време.
И така, вчера се случи нещо, което много силно ме развълнува и остави следа в съзнанието ми. Ще бъда много щастлива, ако разказът ми достигне до повече хора и докосне сърцата им.
Пожелавам Ви успехи и красиви емоции!
* * *
Беше един от онези прекрасни неделни дни. Един от първите слънчеви и пролетни дни от доста време насам. Бяхме се понесли с вятъра на безгрижието и се наслаждавахме на откраднатите часове на блаженство.
Този ден бе отреден за една много важна дейност – да представим на сина си (на годинка и четири месеца) разнообразието на животинското царство, именно в зоологическата градина.
Беше прекрасно, идеално и много вълнуващо за нас, възрастните, отпочиващи си от сивотата на ежедневието, а за малкия откривател - от непознатите до момента преживявания...
До този момент денят предвещаваше само положителни емоции и щастливи, чак до глуповатост, физиономии.
В следващия миг, обаче, бях толкова разочарована и изненадана, че дори не успях да скрия емоциите си.
Точно там, в животинстото царство, при онези най-невинни и беззащитни създания, при онези, на които децата се радваха искрено и галеха по меката вълнена премяна, се случи немислимото.
Побелял дядо показваше животните на своето внуче (5-годишно момченце). Изведнъж се чу следният коментар: "Виж, дядо, малкото агънце, то е точно като онези, дето ги колят за Гергьовден".
Бях втрещена, бях раочарована, бях бясна и в същото време благодарна, че моят син не разбра казаното!
Това ли е? Това ли е то примерът, който трябва да дадем?! Това ли е начинът, по който предаваме на децата и внуците си своите ценности и ги въвеждаме още невръстни в този порочен кръг?
Не ни ли прави точно това, нас и децата ни, роби на поколенията?
Скъпи родители, баби и дядовци, моля ви, децата нямат нужда от тази грозна истина. Децата ни имат нужда единствено да изпитват любов и състрадание към тези същества, та нали затова са деца! Те може никога да не станат готови да приемат тази действителност.
Защо трябва насилствено да ги учим, защо не ги оставим те да ни научат на отдавна забравеното през вековете – морал, любов и състрадание?
Отправям молба към всички вас – нека дадем поне на децата си право на избор, нека им представим и друга гледна точка, нека направим всичко възможно поне те да се разграничат от думата "жестокост", нека направим всичко възможно да станат по-добри възрастни.
Това е мисията на всеки родител, това е и моята мисия...
Автор: Десислава Донкова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
