Помните ли този текст от рубриката "Из Edna@", който провокира вашите емоции през 2014-та? Припомняме ви го, защото всеки добър материал заслужава втори прочит, а ние ще се радваме да прочетем мнението ви в коментарите долу (бел. ред.)
Как ми се иска да съм мръсница! Всъщност плашещо много ми се иска да вмъкна в реалността дори и само частичка от онова, което правя в представите и мислите на моя бивш - все още настоящ - или както и да се води, но само според законите, съпруг.
Стоя и си мечтая... Но не си мечтая само когато стоя, защото никога нямам време да стоя.
Сутринта, когато излизам от вкъщи, натоварена с чанти и детска раница, торбички с боклук, чадъри и всичко, както се полага за първо излизане, когато дърпам детето с единствения свободен пръст, когато тичаме към спирката на автобуса превключвам на друга вълна. Прескачам към мечтаната мръсница и... моята домашна помощничка води детето на градина, изхвърля боклука, "джвака" в прекрасните мини-моренца пред вкъщи и е доволна и щастлива от това.
А аз си обувам невероятно удобните сандали или ботуши с висок ток и се заемам с обмисляне на задачите за деня, седнала на задната седалка на колата. Естествено, шофирана от професионалист.
Докато чакам автобуса, чудейки се от коя страна да прикрия детето от силния вятър, дъжд или студ, къде да го натикам за да го предпазя от цунамитата, появяващи се благодарение на способните и мислещи шофьори, всъщност вече съм започнала деня си на чаша кафе в кокетното заведение близо до офиса ми.
Отпивам глътка, дърпам от цигарата, издишам бавно и се зачитам в книгата. Опа, тук книгата не се връзва нещо с мръснишките ми фантазии. Ама какво да направя като съм умна мръсница и обичам да чета. Между другото по телефона извършвам контрол в детската градина дали всичко с детето ми е наред, нахранили ли са го и с какво мислят да го занимават през деня и провеждам още един–два разговора. Просто защото не бързам за никъде.
През времето, в което жонглирам между потни пенсионери или пък навлечени сърдити хора, в опитите си да достигна до случайно освободената седалка в автобуса и да насадя детето, което задължително плаче и се тръшка, вече моят нов любовник е дошъл да ме види и да ми донесе подарък.
Хубаво е денят да започне с интересен екземпляр от мъжки пол и с поредната бройка от любимия ми парфюм. Все пак съм мръсница с принципи и използването на един и същ парфюм е задължително за мен.
Пробивайки си път до вратата на автобуса пък, пред мен стои доста трудния избор – да отида в офиса си, за да поставя задачи и да покритикувам малко или да отида с екземпляра на шопинг в Милано. А още по-изкусителна е разходката с яхта, ама много кратко ще ми се види. Пък и с тоя полъх навън ще ми се развали прическата.
След един от най-щастливите моменти на деня – връчването на детето на учителката в детската градина, с преизпълнено от свободата сърце, моя мръснишки ден става все по-интересно интимен. Но това е толкова лично интимен момент, че дори и не мога да го подскажа с думи. Фантазия във висша степен е необходима тук.
Толкова дълго продължаващия момент, горещ и страстен така ме е запленил, че чак не съм разбрала кога съм изминала пътя до спирката на следващия автобус, кога съм чакала и съм се качила. Явно шопингът отпада, както и разходката с яхта. Ще се помотая малко в офиса и ще се заоглеждам за нещо ново и интересно.
Между другото се сещам за бившия - все още настоящ - или както и да се води, но само според законите, съпруг. Развалям си настроението на работа, развалям си и мръснишкото настроение. Отдавна не съм чувала от него какви нови подвизи съм извършила.
Трябва сега да мисля какво ново да направя, че да задоволя и неговото нездраво желание да е част от живота ми и да ме подсеща за себе си в опитите си да се намести обратно в него. Тук обаче фантазията ми изневерява, защото дори и като мръсница ме дразни и депресира този човек.
Поработвам си малко и я започвам наново – обаче по обратния ред. От работа към детската градина – обратно в колата към любимия ми ресторант за вечеря, която днес мисля да е нещо леко и екзотично.
От детската градина – през чакането на автобуса - през ужасното пътуване - през магазина - през площадката за игра - телефонна проверка на домашната помощница дали е прибрала детето от градина и какво мисли да му даде за вечеря, поръчка да го задържи будно, докато се прибера, за да го видя и да го целуна за лека нощ, пък ако много закъснея да го слага да спи най-късно в 23,00 часа.
После разговор с шефа на служителите ми в офиса с насоки за утрешния работен ден, чаша студено бяло вино, докато ми донесат вечерята, случайна среща с бивш любовник, ама все още ставащ, и от приказка на приказка...
Обаче това добре ми се е отразило, защото изобщо не съм разбрала кога съм приготвила вечерята и съм я сервирала. Отрезвява ме за кратко хленченето на дребното, че не искал да яде това, че искал сандвич и салам, нямало да си мие ръцете преди вечеря... Да, ама за кратко, защото мръсницата пак се изяви и вече изморена се прибирам вкъщи.
Поръчвам на шофьора да спре за да ми купи цигари, че моите са на свършване и започвам да превъртам през главата си част от гардероба или по-точно съдържанието в него, защото ако не реша сега какво да обличам утре, домашната помощница няма да може да го изглади навреме.
Толкова е трудно да си мръсница и то на ниво, че дори и от мисълта за това се изморявам. Помирисвам възглавницата и изпадам в дълбок сън, в който отново мръсницата върти света на пръста си и всички са в краката ѝ. А бившия - все още настоящ - или както и да се води, но само според законите, съпруг, продължава да търси начини да привлече вниманието към себе си и да очаква все някак да стане интересен на мръсницата, за да не бъде изтрит завинаги от живота ѝ.
Автор: Лора Хаджимитева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
