Толкова много неща, които исках да ти кажа, в толкова много несъстояли се разговори и въображаеми диалози. Толкова много споделено мълчание, толкова много емоции и мисли - пропилени на вятъра.
Толкова много празнота помежду ни, скрита зад повърхностни забележки, споделени случайно.
Сега се чудя защо. Не мога да отговоря сама на себе си защо съм искала толкова много да впечатля човек като теб. Идеализирах те в съзнанието си, придавах ти непритежавани свръхестествени сили.
Исках да има за какво да мечтая, да вярвам, че съществуваш - такъв, какъвто си те представях, че може да си мой един ден, че ще ме харесаш и пожелаеш - мен и само мен, ще съм ти изцяло достатъчна, ще удовлетворявам всичките ти потребности, ще бъда твоя въздух и вода, земя и оазис...
Сега се чудя защо. Става ми смешно колко нелепо е било всичко това, дори абсурдно, жалко и патетично...
Ти си си ти - напълно различен от това, което си мислех и исках да си. Напълно различен от образа, който въображението ми изгради за теб, напълно различен от човека с главното "Ч".
Ти си си просто ти. Не си лош, нито толкова добър, за колкото те мислех, не си герой, нито отрепка, не си верен на любовта, нито ѝ изневеряваш, не искаше други, просто не мен, не правеше нищо, нито оставаше, не бягаше, нито си тръгваше... беше си и си си все ти.
Напълно различен и все така близък до мен - ти си човек, не си съвършен, нито си грешен.
И аз не съм тази, която искаш да имаш. Различна съм, не съм такава, каквото ти се иска да е тя - жената с главното "Ж". Не съм толкова открита, но не съм и прикрита, не съм емоционална, нито безчувствена, не съм достъпна, нито далечна, не показвам чувствата си, нито ги крия, не говоря много, но казвам всичко; не казвам, че обичам, но вътрешно се изпепелявам, не плача пред хора, но зад смеха, който раздавам, се крие много тъга...
Не се оплаквам, но търся опора, не искам, но очаквам да получа, не се хваля, но очаквам похвала, не съм свята, но правя добро, не нападам, но се отбранявам чудесно. Не изричам празни думи, а когато не мога да си излея душат пред някой, просто пиша.
Това е!
Двамата сме толкова различни, толкова далечни един от друг и в същото време близки. И двамата искаме нещо различно, и двамата си мислим, че няма да го намерим и двамата идеализираме, и двамата търсим, и се надяваме, и се отчайваме, и се предаваме, и падаме, и се изправяме, и се давим във хаоса, и мълчим.
Страхуваме се, когато сме на път да открием щастието, бягаме в обратна посока, страдаме, и се лутаме и се разминаваме.
Вече знам - не искам теб, нито въображаем човек, дори и с главно "Ч", нито някой друг със свръхестествени сили. Искам да открия някой истински, някой който е себе си, някой, който ме иска, мен, не жената с главното "Ж".
Автор: Стефка Стоева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
