Всеки човек има някакъв остров на отмора. За едни – това е домът, в който живеят. За други – мястото, където могат да отидат в свободното си време. За трети – нещо друго.
По света живеят самотно милиони хора. Защо това е така?! Едва ли бихме могли да отговорим еднозначно на този въпрос…
Самотата…
Не е ли доста старомодно да се твърди, че е отминал период, а днес, въпреки оптимизма ни, тя тихо и безмълвно да присъства във всекидневието на толкова много хора? В центъра на повдигнатия въпрос остават нерешени такива злободневни и дразнещи проблеми като тези за духовното сходство и материалната обезпеченост. И едното, и другото все по-често са необходими условия за всяка нова връзка, за всяко ново съвместно съжителство. Особено когато даден човек отдавна се е разделил с младежките си илюзии за щастлива любов…
Трудността идва от невъзможността да наваксаш пропиляното време, да излезеш от рутината, от ежедневната обвързаност с навици и привички, да надмогнеш собствената си инертност. Еднообразието убива човешките пориви. Затормозява емоцията, затлачва мисълта. Ражда нелепости.
Отдавна уж е минала епохата на абсурдния човек, на лишения от собствен периметър на действие, на ограничения от житейските условности човешки индивид. И въпреки това, и днес стои остро въпросът за съхраняване на човешката индивидуалност, за нейното личностно и социално реализиране. А оттук и проблемът за самотата. Щекотлив и парлив, той все още не е намерил своето реално решение.
Но какво ще рече "самотен човек"?
Кой е самотен? Онзи, който е сам, невинаги е самотен. Ако умее да си осмисли времето, ако го запълва с полезна дейност и е доволен от това, нима можем да го сложим в тази категория! Познавам една лекарка-хирург. Тя винаги е живяла сама. Но никога не се е оплаквала, че е самотна. Има уважението и обичта на хората, които я познават, на които е нужна и чийто живот е спасявала.
Има и друг вариант – човек да живее с обкръжение, с много себеподобни и доста често да се чувства изолиран и неразбран от околните. Това вече е въпрос на адаптация, сиреч, приспособимост. И е прав певецът, който в една песен, станала вече шлагер, казва: "Аз съм сам, дори и с теб!". Не е ли това формулата на съвременното понятие "самотност". И не е ли засегната в песента болна струна в човешката душа. Нарушена е хармонията, ненадмогната остава себичността.
Трудно се живее, когато си неоценен, когато не отчиташ необходимостта да бъдеш полезен някому, да направиш някого по-добър, отколкото е бил. Това дарява радост, но не се постига без усилие.
Често пъти обаче ние недооценяваме истинските си намерения. Залъгваме се с уж сериозни ангажименти, за да прикрием някои свои слабости и вероятни грешки. Засегнат ли ни другите, бързаме да ги обвиним и да търсим обяснения от тях.
И още нещо – склонността ни понякога да поставим себе си в центъра на внимание ни пречи реално да анализираме допуснатите от нас грешки и да се стремим да не ги повтаряме. Понякога злоупотребяваме с търпимостта и нервите на онези, които по един или друг начин желаем да спечелим, да задържим. И не проявяваме ли своеобразен егоизъм, когато прекалим с оказаното ни внимание?!
Изкуството да общуваме е трудна наука, която научаваме твърде късно, ако навреме не сме се огледали, не сме коригирали, преценили собствените си мотиви на действие и отчели грешките си по отношение на хора, с които ежедневно ни сблъсква животът.
Коректността, колегиалността, честността и принципността в критериите, с които мерим тази или онази човешка постъпка, са необходими предпоставки за разумно и ненатрапчиво общуване.
Всеки ден се сблъскваме с какви ли не обстоятелства. Решаваме какви ли не въпроси. Ангажираме съзнанието си с различни истории, ставаме свидетели на събития, в които и нерядко сме участници. Търпим характери, навици, капризи. Търпят и нас.
Вглеждаме ли се често в условията, които ни се предоставят или които ние създаваме? Отчитаме ли своята компетентност и възможности? Заемаме ли мястото, което ни е отредено, или не?!
Много са факторите, които определят нашия стил на живот. В състояние ли сме да осмислим и променим някои свои увлечения и залитания, за да не подведем както себе си, така и околните?
* * *
Самотни или не, важното е да потърсим начин да надмогнем някои свои недостатъци, да направим крачка към по-смислено и полезно запълване на времето. За да можем след години, когато се обръщаме назад, да има какво да си спомним. И да ни бъде уютно в душата…
Автор: Яворина Николова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
