Пролетта официално дойде и аз ви предлагам да направим пролетно почистване не само на домовете си, но и на живота.
В съвременното общество непрекъснато се увеличават хората с диабет, сърдечносъдови болести, депресии и други психични разстройства. Това е достатъчно ясен сигнал, че се върви в грешна посока. Нека се замислим за правилата, които спазваме, и към какво се стремим. По собствения си път ли вървим или тичаме в посока, избрана от незнайно кой.
По-често да си задаваме любимия на децата въпрос: "Защо?". Аз от известно време редовно си задавам този въпрос. Задавам го и на други хора. Опитайте и ще видите колко често се получава диалог от типа на:
- Защо...?
- Така е прието.
- И кой го е приел? – питам.
- Всички - без замисляне ми се отговаря.
- Ти там ли беше, когато го гласуваха? – не се отказвам аз.
- Не, но... - тук вече се получава объркване на събеседника.
- И аз не бях там. Тогава откъде знаеш, че така "е прието" и че са го приели "всички"? - продължавам настъплението аз.
- Всички го правят – отговарят ми не чак толкова убедено.
Както казва Хъкълбери Фин - "Аз не съм всички". А ти, всички ли си? Ако е така, защо казваш "Аз", когато говориш за себе си, а не "Ние"?
Превърнали сме живота си в едно непрестанно "трябва", което реално съвсем не ни трябва. Не ме разбирайте погрешно. Не ви призовавам към анархия и пълно подивяване. Само искам да ви обърна внимание, че съвременните човеци все повече се превръщаме в хамстери, които безспир тичат в колелото си и дори не го осъзнаваме.
Е, нека ви кажа нещо, което може би ще изненада много от вас: ако един ден вместо в 07,35 часа тръгнете за работа в 07,45 часа, светът няма да се свърши; ако не изгладите прането веднага, щом го съберете от простора, а по-късно, светът няма да се свърши. Това се отнася и за кутиите в хладилника – ако не са подредени по височина, няма да настъпи природен катаклизъм. Мога да изброявам подобни маниакалности още много време.
Пробвайте някой път да отмените някое "трябва", за да се установите сами, че най-вероятно изобщо не трябва. Когато се убидите колко много от вашите "трябва" трябват само, за да ви вгорчават живота, ги изхвърлете. След това разберете какво ви е нужно, за да сте щастливи. И се борете за него.
И още нещо - не съм против това да се работи, просто предлагам всеки да намери призванието си и да се отдаде на него. Тогава "трябва да работя" се превръща в "искам да работя" и парите идват по естествен начин, а не на всяка цена. Нека не гоним другите, а да следваме собствените си ритъм и посока.
Трудното е да разбереш себе си, да откриеш баланса си и да го поддържаш. А по мое мнение точно това е ключът към щастието. Напоследък все повече се убеждавам, ча нашите "цивилизация" и "напредък" са точно обратното. От нещо, което подобрява живота ни, са се превърнанли в пиявици, които ни изпиват и унищожават бавно и сигурно. Станали сме роби на слугите си.
И за финал ще ви призная, че не успявам да живея точно според теорията си. "Трябваниците" имат доста дълбоки и здрави корени. Но не се отказвам. Когато осъзная, че някое от тях ме е победило, си казвам: "Е, нищо утре ще го изхвърля!". Вече имам известен напредък, така че смея да твърдя, че предлагам на вниманието ви изпитана формула.
Обичайте себе си и всички други живи твари и не позволявайте на никого да ви казва какво ви трябва!
Автор: Ася Николова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".