Eкспертите твърдят, че едно три-месечно бебе трябва да ляга за нощен сън към 7 часа вечерта. Добре, чудесно. Часът е 7:10 и с мъжa ми, Николай, започваме процедурата по приспиване – баня, книжка, хранене. Не може да бъде, заспа веднага, щом го сложих да яде. Е това е, експертите си знаят работата, часът е 8, а Тео спи. Това не е било до сега.
И явно няма да бъде. Шум от леглото, мрънкане, прискърцване. Леко поглеждам, без да светвам лампа, за да не го събудя (вечен оптимист) – ХА-ХА. Две сини очета ме гледат, а долната устничка е готова да затрепери всеки момент и да се разплаче. Вдигам го – оригвало му се е.
Добре, ами сега – уж се наяде, а вече е с широко отворени очи. Озаряваме ме чудесна идея, още е рано, баща му си е вкъщи – нося му го, започва люшкане, песнички. Мъжът ми заявява, че е невъзможно да го приспи и ми го връща – най-дългите 10 минути в живота му.
Усещам мокро, разрастващо се петно на рамото ми – Тео ми смуче блузата. Лъч надежда, може би е още гладен. Бързо сядам в леглото и му предлагам и другата гърда. Той с лека неохота захапва, но скоро се отпуска и сладко сладко започва да хапва, очичките започват да се притварят и обръщат. Е, супер и даже е още рано (пак се сещам за експертите – печени хора ще излязат).
Тео се наяжда, отново, ръчичките вече не шават, лежи си кротко на мен, забил нос във врата ми. Ставам много внимателно, слагам го в леглото – не помръдва. Изнизвам се от стаята и влизам с танцова стъпка при Ники и сядам до него. Започваме да си говорим, малко смях, целувки и се чувствам отново като човек, както се казва.
Радостта бързо угасва, имаме повикване от спалнята. Следващия час минава бързо, аз го люшкам, той го люшка, опитваме на нашето легло, после в неговото, пускаме му сешоара (дълга история, но с две думи открихме, че сешоара натиска магически бутон и Тео спира да плаче като го чуе), пеем си. Тео ритка с крачетата и ни се смее – и аз да бях на негово място и на мен сигурно щеше да ми е смешно. Ники се изнизва, мие зъбки и докато аз пея за 18535-ти път „Мила моя мамо“, забелязвам, че се е шмугнал под завивките.
Добре, вече е 10, може пък да е огладнял отново – сядам, вадя, слагам го, опитвам и жънем успех. Тео пак хапва (то едва ли има нещо много, но явно му е достатъчно). Отново се унася върху мен. Този път чакам 15минути, след като се напапка преди да станем, ако му се оригва и го слагам в леглото. Спи като ангелче, отивам да пия вода, после до тоалетната и се шмугвам под завивките и аз.
Ах, че хубаво, затварям очи, отпускам се и чувам шум от креватчето – Тео се върти, все едно е кутре, надушило пържола, даже и малко скимти. Решавам да действам бързо, преди да се е разсънил съвсем, и бързо му давам малкия си пръст на лявата ръка да смуче. Той биберони не признава, но пръста ми така го смуче, че не знам как не ми е паднал нокътя вече.
Смуче ми пръста, хванал се е с ръка за главата, все едно си мисли – хайде, приспивай ме вече, умирам за сън! Засмукал ми е пръста на лявата ръка и леееко притваря уморените си очи. Седя наведена над леглото му с изкривена ръка и сериозно обмислям как мога най-безшумно да я отрежа и да му я оставя и се моля да не ми се допишка точно сега.
Със свободната ръка си играя с телефона, да ме разсее от болката в плешката ми. Разбира се, форума за майки! Там все ще има някоя друга мама будна по това време. Да, бях права, подобен пост от друга будна мама. За половин час е събрала 381 харесвания и около 120 коментара – не съм сама. Зачитам се, приятно ме развеселява и минутите минават малко по-бързо, рамото ме боли, кръста и той, пръстът ми е почти оглозган, но май този път ще станат нещата. Една мама споделя за неините "два караконджула" – напушва ме смях (ако се изсмея сега и го събудя, ще се самолинчувам)
Силата на смучене намалява, ръчичката му се отпуска – свободна съм, бързо под завивките. Това дете е решило да види дали може да ме разплаче тази нощ – точно 3 минути и Тео се нааква, и то как, трудно мога да повярвам, че такова малко човеченце може да издава такива звуци. Ставам и действам. Гледам часовника, то си е 11:30 вече, дали пък....не, не може да бъде, но няма какво да губя, слагам го отново да яде. Малко след полунощ е, Тео вече е в леглото, баща му е на третия си сън сигурно. Алелуя.
Драги експерти, моля, заповядайте вкъщи и приспете сина ми в 7:30 за нощния му сън, приготвила съм си пуканки и ви очаквам с нетърпение.
Автор: Цветослава Христанова
Още от Из Edn@
Разходка из... детските ми спомени
