"Ама че странно заглавие!" - така би си помислил всеки, включително и вие. Сигурно се питате какво е общото между първото и останалите, които сякаш са се утвърдили вече като фразеологизъм в страната ни. Нека започнем подред, за да стане по-ясно.
Приказките. Приказки се разказват от древни времена и нека не забравяме, че те са създадени за възрастни. Вярно, че времената, съответно и хората, са се променили коренно от появата и златните векове на приказките – на Братя Грим, Андерсен и останалите творители, а в повечето случаи разказвачи на този жанр.
Дали защото сюжетите им не отговарят на живота на хората, дали защото децата са все още единствените, които вярват в щастливия край, или просто защото вече никой не се интересува от скромни девойки, смели момци и благородни крале, приказките, или поне онези приказки, днес се четат само от деца.
Поглеждайки по-реалистично на нещата, може би трябва да отбележим, че наистина читателят вече живее в много по-различна среда, по съвсем различен начин, има по-различни потребности. И какъв е изводът? – На хората им трябват по-различни приказки. И понеже никой не сяда да помисли как и какво да напише, за да се извади правилна поука накрая, се получи следната ситуация в България...
Всичко започна с края на социализма. Хората дълго бяха бленували за свобода на словото, на движението и поведението (съвсем изконни човешки права принципно).
Но неконтролируемата свобода често се превръща в т.нар. слободия, както впрочем стана и в нашия случай. Започнаха да се разказват едни истории за силиконови "принцеси" с празни тикви под короните, за "смели" момци, забогатяващи от чуждото нещастие, перейки не лъскави пера, а анаболни бицепси и лъскави коли, за "приказната" страна на чалготеките, анорексичките, далавераджиите и мутрите...
И се оказа, че тези истории са нашите приказки, че точно това са мечтите на малките момченца и момиченца, че цялото ни общество се вълнува само от такива истории.
Не можем да виним и плюем само жанра поп-фолк за създалата се ситуация. Дори трябва да му се отдаде респект затова, че там все пак се опитват да се развиват по някакъв начин. Всъщност не знам кого трябва да виним и дали изобщо трябва да виним...
По-скоро трябва да се вземем в ръце и да променим положението. Другата алтернатива е да стоим и да наблюдаваме деца, които смятат че Левски не е нищо повече от футболен отбор; родители, които смятат за удачно да научат невръстните си рожби най-напред на танца "кючек"; тийнейджъри, намиращи думите "учител", "професор" и "учен" за неприлични и обидни; общество, в което най-четените вестници са жълтите (изобщо няма да коментираме темата книги); и така нататък, и така нататък...
И каква е "поуката" от всичко написано дотук, ще попитате. Не, не е да не слушаме чалга*, а да не бъдем чалга .
_______
*"Чалгата" вече е придобила друг смисъл – тя отразява онази тенденция в българското общество на деморализиране и подронване на културните ценности, създавайки нови, противоположни по съдържание и насоченост.
Автор: Злата Филипова
Очакваме и вашите текстове на edna@netinfocompany.bg
