Нека ти кажа, че тя е един много нежен човек, всъщност. Жената до теб, онази, за която мечтаеш във всеки момент- тя е много повече, отколкото изглежда. Ти я виждаш само чрез собствените си представи и тълкования – тя вижда себе си по много по-различни и цветни начини.
Желае много повече, отколкото казва. И не е алчна, повярвай ми. Нещата, които желае не са свързани толкова с пари, колкото с чувства, с емоции, с начина, по който могат да я накарат да се почувства. Онези малките детайли. Нещата, за които говори, но ти си твърде забързан с ежедневието си, че не можеш да ги чуеш – не защото не слушаш, а защото ти е чуждо да се заслушваш. Не я познаваш толкова добре, колкото ти се иска, може би, или колкото си мислиш.
Как да размекнеш сърцето й? – не е лесен въпрос с простички отговори.
Изслушвай я. Моля те, слушай всичко, за което ти говори. Не знаеш колко много означава за нея. Придърпвай я към себе си, прегръщай я силно, заравяй пръсти в косата й. Сърцето й ще забие силно и сам няма да разбереш колко си направил с този толкова обикновен жест.
Помниш ли онази песен, за която ти беше говорила преди няколко дни? Онази, която на теб първоначално ти звучеше смешна, но тя трепереше на нея. Пусни й я. Ей, така – от нищото. Просто й я пусни. После погледни към нея – виж я, виж как грее. Ти си причината. Ти и това колко наблюдателен можеш да бъдеш.
Кажи й нещата, които винаги си искал. Онези, които в съзнанието ти са звучали много лигаво, но всъщност – за нея означават всичко, защото е чакала тези думи по-дълго, отколкото можеш да си представиш. Просто отиди при нея и й кажи, всичките. До последната.
Прочети й на глас любимата й поема или любимият абзац от онази книга, за която ти говори от вече половин година. Нека усети как сърцето й отново омеква, благодарение на теб. На начина, по който говориш – защото за теб, за теб ти просто четеш, за нея – ти разказваш целия свят, в който й се ще да бъде точно сега. Ти я телепортираш там. Без сам да го разбереш.
Подари й без причина любимото й вино. Ей, така – просто от нищото се появи пред нея с бутилка червено вино и й се усмихни. Знаеш, че ще й хареса.
Откъсни й цветя от първата градина, която видиш. Не са ти нужни пари, за да я правиш щастлива, повярвай ми. Кажи й „Обичам те!.“ – ала не по задължение. Кажи й, че я обичаш, ей така, от нищото. Просто, защото имаш нужда да го казваш. Да чуеш, че изричаш точно тези думи, точно пред нея. Защото искаш да видиш как щастието ти грее, благодарение на теб и любовта ти.
Целувай я по челото по-често. Показвай й колко те е грижа, как се страхуваш нещо да не й се случи. Давай й една такава нежна любов, защото когато е страстна – там няма как да се провалиш, повярвай ми, но нежността – тя е много по-деликатна и по-важна, защото е свързана с човечното, с онова, което вече все по-малко хора искат да показват наяве.
Моля те, виж, слабостта й и просто я обичай, заради нея.
Обичай я.
Закриляй я.
Пази си я.
Но никога – никога не смей да се възползваш от нея.
Автор: Христиана Христова
