Познаваме ли се достатъчно добре, преди да сключим брак? Категорично не! Колкото и време да бъдем заедно като много близки, интимни приятели, не е достатъчно.
Заблуждаваме се или рискуваме? Прибързаните бракове носят още по-голям риск.
Какво значи да сме заедно? На кафе, парти, кино, секс, пътешествия, еднакви интереси... Това дава ли възможност да се опознаем, ако не сме живели заедно под един покрив?
Родителите подскачат при такова предложение на децата си, но те сами трябва да са убедени, че това е единственият начин да разберат дали ще я бъде.
Всеки прикрива лошите си страни, за да се хареса. Има много умели играчи. Или когато сме само като приятели, няма достатъчно поводи, за да се видят. Когато единият усети това, което не му харесва, се разделят. Може и да не си кажат защо. Понякога другият недоумява защо. Невинаги е ясна причината, невинаги има обяснение. Шестото чувство, ако го слушаш, ти подсказва, че нещо не е както трябва да бъде, нещо не достига. Няма смисъл да се усуква, премълчава. Казвай си директно и слагай край.
Как да отговориш на упреци като: “Ти беше толкова време с този човек, не го ли видя, защо не си отваряш очите!?”
Ами как да го видиш само от уличните срещи. И тук не става въпрос само за характера, а също и за привичките, които виждаме единствено при съвместно съжителство. Може някои, като начало, да се приемат с насмешка, но след време започват да те дразнят до непоносимост. Трябва ли да ги приемаме заедно с човека, който сме избрали? Да се откажем от своите принципи, да се примирим...
Абсурдно е да си мислим, че ще се променят. Колко силно трябва да обичаш един човек, колко силно искаш да промениш начина си на живот, да се разделиш с някои твои принципи, за да има разбирателство? Всеки иска това от другия.
Ужасно е да стискаш зъби цял живот. Невъзможно. Все един ден ще ти писне.
Според една статистика, най-много разводи се случват след две седмици почивка, прекарани заедно. Ето, за това става въпрос. Можем ли да се изтърпим поне 2 седмици, денонощно един с друг? И това да бъде като изпит. Дали са достатъчни?
От личен опит с двегодишна връзка споделям, че след една седмица на почивка, последва раздяла. Установих за себе си, че съм си изгубила времето, че не мога да живея с него. Той не беше на същото мнение, но аз взех моето решение.
Сега бройката на “разводите” се изгуби. Не може да се сметнат разделите след опитите да заживеем заедно, а то си е своего рода развод. Нека статистиката да си смята както си иска, тя никога не е реална. За нея е само раздяла.
Двойките, които са опитали да живеят заедно, но не се е получило, се сдобиват с разочарование и страх от истинския брак. Тъжно!
Автор: Мариана Лазарова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
