Нежно потропва на прага ни. Отброява дни. Часове. Минути. И така познатите секунди, които бързо отминават. Усмихва ни се. Феерично ни докосва. И тихичко шепти. Събужда съзнанието ни и ни кара да си спомним....
Винаги по това време на годината се опитваме да оценим изминалите 365 дни с една дума или с една емоция, която обхваща целия ни свят. Промяна? Трепет? Любов? Вълшебство? – нещо, което тихо да изброи изминалите 365 емоции, бушували в душите ни.
Замисляме се и все пак разбираме, че не можем само с няколко букви, наредени една до друга да обобщим случващото се в живота ни.
Защо ли? – защото всяка една секунда, всяка една минута е начало. Начало на нещо различно. На нещо, което пазим дълбоко в сърцата си.
Защото всеки ден срещаме хора. Разминаваме се. Откриваме души и сърца, които са в синхрон с нашите. Но откриваме и такива, които просто подминаваме.
Всеки един ден е магичен посвоему и е толкова различен, че дори не може да се побере в едно чувство. В една усмивка. В една въздишка. Или в една мечта.
Тогава разбираме. И усещаме.
Че годината е била изпъстрена до безкрайност - с пълно падение в бездната и голямо щастие във високото, в самота и споделеност, с много студ и много топлина, в страх и увереност, с вдъхновение и пустота, с ново начало и абсолютен край, със сбогуване и посрещане, със сълзи и щастие, със стари уроци и нови стъпки, с болезнени думи и искрени такива, с добри хора и други, които раняват, със смели стъпки и неутъпкани пътеки, понякога с надежда и вяра в доброто, в уют и трепети, в магия, в пъстри вълшебства и много, много любов.
И след като всички картички са раздадени, а подаръците- почти подарени, в нас остава надеждата, все още трепереща - че сърцата ни ще останат все толкова стоплящи.
И в края на тази година все повече осъзнаваме колко ценни са малките радости, дребните детайли, които споделяме заедно и обичта, която пулсира. Защото се опознаваме не посредством големи постъпки, а от всеки малък жест или дума. Осъзнаваме, че счупеното ни донесе страх, но и щастие.
Разбрахме колко важна е прошката. Хора, прощавайте! И не бъркайте прошката със забравата, нито със смирението.
Защото, ако не можем да простим, не можем и да обичаме. И трябва да отворим очите си, за да погледнем красивото и истинското. И просто да запазим онова, което никога няма да си отиде. Защото всеки носи своята малка истина и обикновено тя е това, в което най-много сме се съмнявали...
В кое ще повярвате - в мрака или в светлината, в студа или в топлината, в обичта или омразата, знаете само вие. Бъдете честни, искрени, чувствайте!
Заобиколете се с хората, които ви обичат. И ги пазете в сърцата си. Погледнете невидимото и го уловете с красотата на душите си. Повярвайте, че чудесата се случват.
И знайте, че не е важно какво сме дали, а какво сме получили.
Погледнете свещичката, която догаря и просто си пожелайте....
Автор: Лора Бачийска
Още от Лора:
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
