Всяка есен мирише на теб...
Напомня ми, че колкото и да е красива, пленителна и омагьосваща, колкото и да не мога да отлепя очи от нея, действа погубващо, обсебващо и печално. И не приключва добре за мен.
А след нея идва зимата и студът довършва безнадеждността, която ми остави.
Първият път, когато те видях, вече знаех, че искам да гледам отражението си в очите ти вечно.
Досега винаги беше обратното. Мъжете, влюбени и зашеметени от мен, ме боготворяха. Не бях изпадала в ситуацията аз да издигам човека до себе си в култ.
„Сигурно е било от зодията“, казваха ми приятелки, докато ме утешаваха след теб.
Просто един Скорпион, който ме взриви емоционално, а после разпръсваше парченцата бавно и мъчително във вселени, в които сама бях заключила себе си.
Това си бил, нали?
Помня сутрините, когато бяхме заедно. Пиех кафето си безкрайно горчиво, но пак носеше сладост - в сравнение с усещанията, които ми даряваше. Прочитах първо твоя хороскоп, дори преди моя. Как не ме предупредиха: „Ще те разруши“?
Дните след тях ме изпепеляваха в твоите изкусни умения на манипулатор. Контролираше мислите ми и аз ти се доверявах, макар да знаех, че мамиш.
Вечерите не ги помня. Не искам!
Мъжете скорпиони били неповторими… Така казвали звездите.
„Дано!“, прошепвам си и до ден днешен с упованието никога да не ми се случваш отново!
Леонардо ди Каприо, Раян Гослинг, Матю Макконъхи, Ален Делон… Ах, тези мъже скорпиони! Дали и те са като теб?
Не те виня, виня себе си. Как ти се предадох!
Как ти позволих да си играем на Рак и Скорпион, на ангажирания мъж в командировка и жената, която не признаваше пред себе си, че ѝ изневеряват, на мъжкаря и страхливката…
Бих те описала като онези мъже, които размазват и спиралата, и грима, и червилото… и чувствата.
В един идеален свят, всеки човек щеше да носи етикета си на видимо за всички други място. И аз щях да прочета в твоя „Не пипай, опасно за живота!“ още на първата ни среща.
Но пък неперфектността на събитията носят опит. И аз вече не вярвам – нито на есента, нито на скорпионите.
Исках да гледам очите ти вечно. Така беше някога. Ала спирам и слагам точка.
Защото тези твои очи ми носят само сълзи… А дъждът в погледа не ми отива, достатъчни са ми капките. Онези, от времето и сезоните.
Автор: Edna, която преживя Скорпиона
* * *
Прочетете още текстове от нашите талантливи читатели в рубриката "Из Edna@":
- Скалата и мъжът
- Пепеляшке, ти унищожи живота ми!
- Станете грамотни и се забавлявайте!
- С дъх на есен
- Аз, любовницата
- Жени, уважавайте мъжете си
* * *
