Хей! Огледайте се! Светът такъв, какъвто го познаваме, отдавна го няма. А какъв е този, в който живеем сега? Знам ли. Нямам точно описание, защото навярно все още се опитвам да си го обясня. Има обаче един въпрос, който е по-важно да си зададем днес - "Какъв човек съм аз и каква промяна нося на света?" Продължавай да четеш…
Ще започна с Edna история. Преди няколко дни видях кълвач, но не беше съвсем като другите. Крилете му бяха отрязани и бедното животно едва подскачаше. Това ме накара да се замисля кой би го направил и защо. Да отнемеш на птицата същността ѝ, и по този начин да я лишиш от всичко, което природата ѝ е дала - нима някой се усмихва сега заради стореното? Беше трудно да гледам как с огромно усилие се придвижва сред треволяците, след което изчезва в тях. И една странна тъга се настани в сърцето ми…
Сигурна съм, че много от вас ще попитат "Какво ти пука, има още много кълвачи, пък и това е само птица! Все пак ние сме най-великите и стоим на върха на хранителната верига!"
Ще кажа защо ми пука. Пука ми, защото ако е лудост да смятам, че трябва да се замисляш над живота си - да, луда съм. Питам се, но не си давам обяснение за какво живее човечеството. Не знам какви са мечтите на връстниците ми, техните родители, не съм сигурна за какво са мечтаели бабите и дядовците ни, и като цяло построили ли са света, който са бленували.
Замислих се и за различните хора, с които делим една планета. Искаше ми се да разбера що за човек би бил по-щастлив след като е направил нещо подобно, какви са подбудите му, и като цяло всеки ден ли има нужда да ранява невинни същества. Такива хора има несъмнено. Дяволи, ще кажете, но аз не знам. Може би те са имали по-малко късмет от нас и на тях, също като на онзи кълвач, някой е отрязал крилете. Може и и те да са избрали лесния път веднъж и да им е харесало. Може просто да обичат да се чувстват господари на съдбата, макар и да не е така.
Толкова много са хипотезите, като на всяка от тях отговаря и голяма част от съвременното общество. В днешните дни няма безгрешни - нито аз, нито ти сме такива. И е хубаво да си го признаваме от време на време!
Но паралелно с отрязаните криле, още една случка грабна вниманието ми.
Стоях на автобусната спирка и чаках, мислейки за положението в България. Запитах се дали има надежда за нас, за доброто, за човечността. Вдигнах поглед и точно в този момент някакъв автобус затваряше вратите си, когато млад мъж ги задържа с ръце, за да може една възрастна жена с багаж да се качи. Беше толкова мило и дойде сякаш в отговор на въпроса ми. И аз вярвам, че има надежда!
Затова реших да бъда по-добър човек! Реших да съм добър човек дори когато не ми се случва нещо особено. Реших, че просто няма причина да не съм добър човек и от това нищо не губя. Да помогнеш на нуждаещия се е благородно, а да видиш благодарността в очите му - велико чувство!
Да направиш друг човек щастлив, без да искаш отплата, освобождава неимоверно - от стреса на рутината, от намръщеността и сърдитото настроение, от всички онези терзания на дребната душа. Стига само да отвориш сърцето си за доброто, за да видиш света в други багри и да избереш от двете му страни да виждаш повече хубавата. Скоро след това ще поискаш да се увеличи и с малки добрини това ще се случи.
Така, ако всеки от нас прави по едно малко добро всеки ден, то този ден няма да е минал напразно. Ако обществото се научи да оценява добрите хора и да следва примера им, вместо да се опитва да се възползва от тях, някой ден и ние ще живеем добре. За съжаление в момента негативното има по-силен публичен израз, но това не е непоправимо…
Защото, братя и сестри, вярно е, че сме гладни, бедни и потъпквани, но сме деца на една майка - България! И сега, след като са ни взели всичко останало, остават само душите ни. Нима ще им позволим да вземат и тях? Не го допускайте! Пазете ги чисти, не забравяйте завета на Левски, подавайте ръка! Единственият начин да вървим напред е заедно.
Вие си знаете, българи, но аз смятам, че нищо не ни коства да бъдем малко по-добри и човечни един с друг. Всеки има проблеми, почти никой не изкарва достатъчно пари, но нужно ли е това да ни приравнява със зверовете?
Помнете, че зад всяко неприветливо лице навярно стои голяма тъга. Бъдете хора!
Защото за някои неща трябва да се грижим повече, отколкото за парите си - например за душите си!
Автор: Биляна Маджарова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
