Въпреки всичко, което се случи с мен, никога не бях напълно убедена, че така нареченият балкански модел на семейство, в частност "български", е пълен провал. В края на краищата една институция се управлява от високо платени и високо образовани държавни служители, поставени на длъжността си от едни още по-извисени личности. Та нали в миналото, семейството в тази му част бе основна клетка на обществото и чрез него се осигуряваше основният поминък на страната ни?
Тогава, семействата по правило бяха сплотени, млади и стари поколения прекарваха по цели уикенди заедно, уважаваха се въз основа на заслугите им и ставаха все по-големи. Ако това бе един вид институция, то в днешното капиталистическо общество, тя съществува по един доста странен начин!
И тук продължавам с ключа към разрешаването на главоблъсканицата.
Основното за нас, младите, е да разберем, че роднините ни (тези, с които волю-неволю се сродяваме), изключително добре вършат това, за което са предназначени от самото начало на святото тайнство на "брака". Нещо повече, всички те са ангажирани в система, чрез която се усъвършенстват в опознаването на роднините на булката, в опознаването по доста странен начин на самата нея и в агитация за продължаването на рода. Ще кажете, всички ние сме израснали в подобни институции и знаем много добре, че те функционират успешно.
До колко обаче е успешна функционалността? Знаем, че до голяма степен това е функционалност, базирана на компромиса с примитивни практики, с остарели разбирания и с хора, които отстъпват на нас самите. Нека не звучи жестоко, но то е реалистично - всяко поколение е по-добро от предходното.
В едно от скорошните си пътувания се запознах с дама от запада, която съвсем твърдо заяви: "Аз не се меся" - странно за нашия балкански манталитет, нали?
Налага се обаче, един очевиден въпрос - при положение, че не се меси, не дава съвети, как изобщо функционира младото семейство? Как се справя с проблемите си?
Отговорът е много прост - всеки знае, че за да продадеш един продукт, или услуга, трябва първо да създадеш усещане за неизменна необходимост от него и категоричната убеденост, че тази необходимост може да бъде удовлетворена, единствено чрез придобиването на въпросния продукт или услуга.
Така че, скъпи балкански семейства, обичайте родителите и знайте, че макар и доста пресилено, те желаят единствено и само вашето добро.
Автор: Силвия Стаменова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
