Преди много години четох Edna книга - “Пилешка супа за душата” на двама американски автори и ми хареса, но въпреки това ми дойде някак по американски повърхностна и незадълбочена.
Днес, докато готвих за семейството си, се сетих, че ако американците имат “Пилешка супа за душата“, то ние всички имаме и правим “Супа топчета за мъжа и децата”, но не като кулинарна рецепта, а като грижа и задълбоченост.
Докато овалвах всяко топченце внимателно, осъзнах, че със същите ръце галя децата си вечер и ги събуждам с милувка сутрин. Че слагам ръката си на бузата на мъжа ми и тогава го целувам за добре дошъл, че винаги прегръщам приятелите си като ги видя, дори и да сме се разделили вчера.
И всъщност разбрах, че ако влагам любовта към тези хора и в яденето, приготвено специално за тях, то няма как да не се получи перфектно и на вкус, и на вид.
А и във всичко останало, което правя, резултатът би бил същият. Разбирам, че не казвам нищо ново, но също така разбирам, че понякога забравяме за истинските неща и ги приемаме за абсолютна даденост.
За това, че сме здрави, за това, че семейството ни е сплотено и обичащо се, за това, че имаме истински приятели.
Аз мисля, че на нас нищо не ни липсва, по-скоро сами създаваме проблемите си и се тормозим за тях. Всъщност всичко, от което наистина имаме нужда, е до нас. Можем да го докоснем, да го прегърнем или да се раздадем за него. И това никак не е трудно.
А за да не изглежда, че живея в някаква розова приказка, която сама съм си измислила, искам да споделя нещо, което преживях съвсем наскоро.
Преди няколко дни имах рожден ден. Поради покупките и няколкото пъти връщане в кварталното магазинче, стигнах до извода, че много голяма част от празника прекарах със собственичката на магазинчето и беше прекрасно.
Покрай зеленчуците и яйцата си говорихме за истинския живот и усетих колко е искрено и вълнуващо. Зададох си въпроса защо това така ме радва.
Причината е, че нямаше и грам лицемерие в тези наши разговори. Имаше само даване и взимане на отношение, едно такова простичко, човешко, истинско отношение.
Ако четеш това и се разпознаеш – Благодаря ти.
А на самия празник бях страхотно изненадана от най- добрата ми приятелка и семейството й. Това беше като “черешката на тортата” или иначе казано като “магданоза в супата”.
Колко малко наистина ни е нужно, за да се зарадваме, за да сме щастливи...
Но мисълта ми беше за супата топчета.
Ако ми се отдаде отново повод, бих почерпила всички тези хора, не с купени бонбони, торта или нещо за душата, а със “супа топчета за мъжа и децата”.
Автор: Петя Бабикова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
