Чета ви вече почти от година всеки ден и с интерес чакам всяка нова статия. Благодаря Ви, че ни правите част от света на толкова много и все интересни личности - авторите на Еdna!
Страхотни сте! Продължавайте в същия дух, защото попаденията ви нямат край. Изкуших се да ви пратя Edna моя статия, написана за вас. Ще се радвам, ако я харесате и Ви благодаря за отделеното време!
Успешен ден!
Искрено Ваша Edna от многото ви почитателки!
Когато една жена е влюбена, сякаш не забелязва нищо и никой около себе си, освен обекта на своите изпепелщващи емоции.
Но докога продължава всичко това?! Нима е толкова дълго и истинско всичко, че да си заслужава всяко усилие – никой не може да даде отговор и Слава Богу! Не е ли точно това интересното на живота – неизвестността?!
Може би това е Любовта, а може би зад поредното влюбване се крие и поредното разочрование. От една страна, ако не вярваме в любовта, никога няма да я допуснем близо до себе си и по този начин бихме си сложили ненужна преграда пред собственото си щастие.
От друга страна, прекомерното търсене не винаги дава така бленуваните резултати и накрая сме по-разочаровани от когато и да било, защото за пореден път сме се "припознали" в тази вълшебница, която с лекота ни понася на крилете на щастието и с още по-голяма лекота ни приземява болезнено. Не е ли по-добре да изпитаме силата на чувствата си, дори и след това да съжаляваме за това?!
Понякога водовъртежа на живота така стремглаво ни отнася, че забравяме кои сме, къде сме и за какво всъщност живеем. И точно тогава, когато изобщо не сме на тази вълна, се появява Тя – онази, която кара в стомаха ни да пърха цяло ято пеперуди, подкосява краката ни, завърта главата ни, слага ни розовите очила и ни кара да се чувстваме специални.
И тъкмо започнем да свикваме с "хубавото", и следва поредната изненада, която ни оплита в различна мрежа – било тази на ежедневието, било на охладняването на чувствата или пък на ревността...
Списъкът е толкова дълъг, колкото и този на различните връзки, защото всичко е строго индивидуално. Любовта е като черно фрапе в горещ летен ден, изпълнен с много ангажименти – първите глътки са същинска амброзия, ободрява, освежава, дава нови сили и желание за още и още, но с всяка следваща глътка ти става просто приятно, а накрая дори не си го допиваш, защото животът те подсеща, че времето не е спряло, колкото и да ти се иска...
Телефонът иззвънява и трябва отново да поемеш задачите си за деня...
И все пак си заслужава всяко фрапе, защото гаранция за резултата никога няма, току-виж "поредното фрапе" се окаже най- страхотното мокачино с толкова много шоколад, който да подслади живота ти завинаги и да дава смисъл на всяко твое утре!
Бъдете вечно влюбени, мили дами, защо в любовта дори болката е сладка!
Автор: Вера Николова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
