Напоследък се ровя в книги, статии и разпитвам различни поколения относно това как да си щастлив хей така без конкретен повод, как да запазиш искрата в себе си, когато ежедневието те притиска, проблеми и задачи, отговорности към детето и семейството, работата.
Като начало цялото еднообразие прави деня и седмицата малко сивкава.
Всичко се повтаря и върви монотонно, което не винаги е лошо, разбира се, но от толкова задачи, рамки и задължения пропускаме да се радваме на младостта си.
Отлагаме го за когато детето мине този или онзи „критичен“ период, за когато мине проверката в службата или когато „дойде време за морето и сме отпуска“.
Живее ни се, но „хайде, като дойде уикендът“, „като на детето му мине хремата“, тогава вече ще се отпусна и ще се поглезя... и когато се обърнеш, си сменил не няколко страници от календара, а няколко години. Иска ни се да си угаждаме, но все има нещо по-важно на дневен ред.
Сякаш, за да правиш каквото ти се прави, трябва да си свършил всичко останало – трябва да си оправила у дома, сготвила и изпрала, подготвила детето за другия ден, да си обърнала внимание на съпруга и семейните въпроси, да си се отзовал на колежка, която те моли за помощ и ако остане време след това, трябва или да се поглезиш с книга, сайт или да поспиш.
Освен това, ако си излязла с приятели като в доброто старо време, току виж започнали да злословят, че е непристойно да излизаш и да си зарежеш детето на горкия ти мъж, докато ти си „вееш шапката“.
Най-лошото е, че не може да угодиш, все чуждите са направили повече, справят се по-добре или пък изглеждат перфектно, ето „виж те намират време и сили за това, а ти не можеш“.
Винаги съм мислила, че всичко е каквото си го направиш, но не е така и оказва се, че ежедневието се завърта и или тичаш като хамстер/морско свинче под ритъма на колелото или изхвърчаш и всичко се обръща наопаки.
Логиката е да съчетаеш нещата или да си обръщаш внимание преди всичко и всички, за да си позитивна, весела и привлекателна компания, но сякаш изпитваме страх да не изглеждаме безотговорни, лекомислени егоисти, лоши съпруги и майки.
Е сега избор ли трябва да направим?
Лесно бих препоръчала на всички млади съпруги "Глезете се, грижете се за себе си и си гледайте младостта", но защо аз не го правя? Трудно е да останеш мацката, когато си вече госпожа и майка.
И сега, като чета ми, звучи безотговорно и направо неправилно и все пак който има смелостта по-добре изберете да сте мацки, защото после така ще ви възприема и обкръжението, а иначе се превръщаш в домакиня, на която винаги и дават за пример някоя мацка.
За финал ще кажа, че тази мрънкаща жена авторка на тази статия съм аз – 27-годишна доскоро мацка, а сега работеща съпруга и майка, която е забравила как се ползва преса за коса, пудра и очна линия с идеята да съм прилежна домакиня, съпруга и мама, а се оказвам мрънкаща и никога не достатъчно добра „като другите жени“.
Автор: Ondina
Прочетете още:
Дзен или изкуството да си измиеш чиниите
Мъжете не искат жени, а робини!
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
