Преди време у мен се зароди тази мечта – да вдишам Тоскана! Потръпвам само при мисълта за това място!
Припомнете си още от Из Edna@: “Този мъж не е за теб“
Дори мислено мога да докосна лавандулата, да чуя птиците и да усетя под босите си нозе старите напукани плочи на отдавна опустял двор, обрасъл с дълги като коси лози. Може би е мечта, а може би само необходимост да се прехвърля там, за да се спася от урагана на ежедневието.
Имах други идеи за този уикенд, но често само си мислим, че сме направили ние плана.
Решението взето за минути, багажа стегнат за … всъщност тръгнахме без багаж. Само с якетата на гърба си и с глави под каските.
И двамата просто обичаме да пътуваме с мотор. Качваш се, палиш и напускаш хаоса! Избираме междуселски пътища, дори скоро неремонтирани. Но далеч от магистралите, далеч от далекопроводите!
Не мога да се наситя на това тюркоазено небе!
Какъв контраст със златисто кафявите стърнища, останали по нивите. Равни полета от позлатена слама се ширят от край до край. И така километри без никой на среща ни. Само ние, пътят и хиляди емоции за изживяване!
Това е моята Тоскана! Почувствах се там, без да съм била. Изживях тази мечта! Исках и още, и още! Пътят да няма край!
Тогава прочетох табела „ Българска поляна”. В Сакар планина е. Село Българска поляна. Точно като онези села, за които казваме „забравени от Бога”. Няколко къщи с цвят на препечен хляб. Гушнати една в друга. Някъде се вижда обитатели, но не натрапваха присъствието си. И това спокойствие! Много повече… Иска ми се да спра и да слушам тишината!
Вече се съмнявам кой всъщност е „забравен от Бога”! И кой се е самозабравил…
Потъваме все повече в градове, заобикаляни от магистрали и далекопроводи! Тези стърчащи, разкрачени титани! Като пазители на крепост, изградена от социални мрежи и материални мечти . Готови да стъпчат всеки, който се опита да я напусне.
А ние се промъкваме тайно между стоманените им нозе и бягаме, бягаме… За да подишаме малко… Да послушаме тишината…
Знаем, че ще се върнем в крепостта. Сигурно имаме избор. И не знаем как да го изберем.
Забравили сме!
Много малко ни е нужно. Колко ли?
Само трябва да си спомним колко…
Aвтор: Вероника Карова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
