В България всеки разбира от здравеопазване, финанси, политика и образование. Днес на дневен ред ще изведа образованието.
Що е то образование и има ли то почва у нас? Кой трябва да образова? По какъв начин? С какви средства? Има ли нужда да се образоваме, щом има "Гугъл" и там може да се намери всичко? Много въпроси, а имат ли отговор?
Ние, българите, обичаме или да се потискаме, или да се възгордяваме. Време е да станем обективни и реално да преценяваме какви сме, откъде идваме и накъде отиваме.
Няма по-висша ценност от образованието.Образованият човек е свободен човек. Човек, който може да мисли критично, да изразява мнение или отношение, да взема решения и да ги отстоява.
Може ли? Трябва да може!
Образованост не означава само да имаш запас от факти, но и да можеш да ги използваш. Да развиеш умение да гледаш, за да виждаш, да слушаш, за да чуваш, да мислиш, за да разбираш.
Ето на това трябва да те научи съвременното училище. Наричат го функционална грамотност - четене с разбиране. Но не четене само на литературни произведения, а на всичко. Когато четеш урока си по история, да можеш да разбереш драмата на събитията за обикновените хора, за времето, за държавността. Когато се запознаваш с икономическото състояние и други факти за дадена държава, да си дадеш сметка за нейното развитие, как се грижи за поданиците си, дали и защо те се чувстват добре там. Да осъзнаеш, че науката дава възможност на човечеството да се развива и еволюира, но и че трябва да го прави с нанасянето на минимални щети върху планетата, която засега е единствената, годна за живот.
Тоест съвременното училище трябва да те научи да си уважителен към науката и нейните постижения, да имаш отношение към себе си, близките и родината си, да разбереш, че с всяко твое действие оказваш влияние най-малкото върху себе си и най-близките ти.
Когато ти разбереш това, ще учиш съзнателно и активно. Ще имаш стремежи и амбиции в посока опазване, съхранение и развитие, а не просто да консумираш, разрушаваш и ползваш, все едно след теб няма да има никой друг.
Всеки трябва да осъзнае, че да ходиш на училище е привилегия, дадена ти от държавата и нейните данъкоплатци с цел да се възпита и обучи следващото поколение. Това не е начин да уплътниш свободното си време с игри, забавления или досада и отбиване на номера, а е задължение към теб и обществото, в което живееш.
Никой няма право да се подиграва на образованието, най-вече на българското. То има несъвършенства, но ако подходим сериозно към него, то само ще започне да се развива, благодарение на идеите и креативността на обучаемите и обучителите.
Колкото повече работиш, толкова по-добър ставаш. Тоест, ако всички подрастващи, ходещи на училище, се отнасят отговорно към своите задължения - да усвоят минимума от знания и умения, заложени в учебните програми, то сред тях ще се проявят креативни хлапета, които да осъществят промяната.
В момента живеем в свят, в който нещата се случват, сякаш по инерция, без много усилия. На въпрос "Откъде идват картофите?" се получава отговор "От магазина". Но какъв е процесът, за да стигнат там, остава скрит.
Трябва да научим децата си да задават по-често въпросите "Защо?" и "Как?", но трябва да им покажем, че сме готови и да им отговорим. Защото децата питат, те са любознателни и податливи на влияние. Друг е въпросът как тези процеси се управляват от възрастните.
И ето, че стигаме до учителите. Те също имат своите несъвършенства. Свикнали са от социалистическо време да им се отдава почит и уважение, да бъдат слушани и решенията им да не бъдат подлагани на критика, но времената се менят.
Ако преди всички са вървели с преклонена глава и е било забранено да се задават въпроси, то сега времето изисква да мислиш критично, да задаваш въпроси, да търсиш и да намираш отговори, да можеш да разбереш кога и кой казва истината и да формираш гледна точка.
Учителите и държавниците се крият зад несъвършени учебни планове и програми, съдържание на учебници, липса на пари, недостиг на отговорност от страна на родителите, некачествено висше образование и т.н. Извинения много, решения никакви.
Решението е в нас - хората, които искат да са образовани. Не е нужно да отидеш в чужбина, за да си добре образован. Винаги е добре да си сверяваш часовника със световните тенденции, но истината е в сърцето. Ако там има искра за образование, ти ще я следваш и ще търсиш начини да го постигнеш. Ако там е тъмно, където и да отидеш, ще си останеш сляп и глух.
Ето защо, образованието в училище трябва да пали искрата и да я поддържа дори мъждукаща, за да се постигне учене през целия живот, за да искаш да успяваш и да се развиваш не за оценка и заради другите, а за себе си. В началото всичко започва простичко. Четеш добре - получаваш наградка, пишеш хубаво - получаваш похвала, не можеш да смяташ - порицават те и викат мама и татко. Но после всичко е в твоите ръце.
Ако виждаш пред себе си учител, уверен в себе си, човек, който знае откъде идва и къде отива, който разбира нещата и може да ти ги обясни, да ти подаде ръка, когато си паднал, да те подкрепи и върне твоята мотивация, то ти, когато пораснеш, ще подкрепиш някой друг, ще подходиш разумно и с любов, създавайки и опазвайки, а не рушейки и ползвайки.
Нека подкрепим вдъхновителите, нека подкрепим вдъхновените, за да успеем!
И накрая, ще цитирам Левски, който е най-яркият пример за вдъхновител, вдигнал цял народ на борба: "Интригата ще развали народната работа". Не се крийте зад одумвания и хуления на образованието. Ние го правим такова, каквото е с нашите лоши коментари, с нашето нежелание да положим усилия, с нашето нежелание да окажем натиск върху тези, които не искат да се потрудят, с нашата пасивност.
Нека всички се потрудим! Нека работим в условията на другарство и взаимопомощ и нека следваме поговорката:"Ставай и ставай отново, докато агнетата станат лъвове"
Високи постижения имат единици, но къщата се поддържа от здравите основи, които сме всички ние.
Честит празник!
Автор: Мирослава Ганчева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
