Кога беше последният път, когато си облече официална рокля, високи обувки, гримира се добре и от огледалото те погледна една впечатляваща жена?
Кога беше последният път, когато се почувства специална?
На абитуриентския бал? На сватбата на най-добрия ти приятел? Преди четири години, когато беше кума?
Тук да се видиш в официална рокля може да ти се случи два пъти. На бал и на сватба. Втория път не е задължително, защото хората спряха да се женят и така се отказаха доброволно от един незабравим ден, в който да се почувстват наистина специални.
Нямаме традиции за вечерни тоалети, дори актьорите излизат да вземат наградите си Аскеер с традиционните дънки и уж артистичните си тениски.
Нямаме ресторанти (или са много малко), в които вечерния тоалет да е задължително облекло. Мислим си, че официалните рокли са само за Кроазет и Кодак Тиатър.
А всъщност се притесняваме. Притесняваме се от онова прословуто „какво ще кажат хората“. А те, хората, с присъщия си махленски манталитет ще кажат „тая пък какво се е нагласила“.
Чувала съм го дори на места, на които е задължително да си официално облечен. Чувала съм го на премиери, на балетни постановки, на приеми, на които присъстват посланици.
Сякаш не искаме да признаем важността на събитието, сякаш появявайки се с дънки, заявяваме „еех, аз съм вряла и кипяла в светския живот, тия тука ли ще ме впечатлят“.
А всъщност трябва да го направим за самите себе си. Да си обърнем внимание, да запомним мига, да се забавляваме, да излезем от спортно-елегантното всекидневие, което често е само спортно, по запалянковски, и да отпразнуваме един ден от живота си.
Без значение дали има повод или не. А всъщност повод винаги има.
Нужно е само малко ентусиазъм и желание да се почувстваш специален.
Автор: Estrella
