Опитвайки се да са интересни и оригинални, хората в нашето общество използват думи и изрази в разни дълги и сложни изречения, без да осъзнават, че това ги прави единствено смешни. Според тях всичко, от което не разбират, е "тъпо". Това е! Това са хората на 21-ви век.
Лошото е, че не визирам само младите хора. Тези на средна възраст и по-възрастните от тях не им отстъпват. Всички се чудим защо нашата ценна държава не се оправя. Всеки си казва "Стигнали сме дъното, оттук нататък може само да се подобряваме". Ами ако не е така?
Ако останем "на дъното"? Всеки се оплаква, а никой не прави опит, само малък опит, да помогне с нещо. Ясно е, че нищо няма да се промени отведнъж. Но с малки крачки, защо пък не?
Забелязала съм, че ние, българите, страдаме от свръх-незаинтересованост. Разбира се, не слагам всички под общ знаменател! Но това са дълги наблюдения и не съм очарована от резултата.
Всеки е в своя собствен "box" (както казва един мой учител) и го е страх да погледне извън него, сякаш като научи нещо повече, нещо по-различно, ще го заболи.
Живеем във век, в който, по всяко време и на всяко място, можеш да получиш каквато информация искаш. И пак са малко хората, които го правят. Вярно е, че всеки има проблеми, но само това ли е животът? Защо забелязваме само лошото, а доброто подминаваме с безразличие. Винаги може да се намери причина, заради която да се усмихнем и за момент да забравим за сивотата на забързаното ежедневие.
Прекрасен начин хем да обогатиш културата си, хем да се почувстваш малко по-добре и да отидеш в някоя галерия. Галерии има във всеки град и макар и в момента да няма някаква специална изложба, винаги ще има нещо интересно. Дори да е изложба на детски рисунки от съседното начално училище, пак ще промени, поне малко, душевното ти състояние.
Нарича се изкуство! То е енергия, която въздейства на всеки по различен начин, то е магия. Но то не е толкова важно, нали? Както танците, музиката, театрите, както всяко нещо, за което се иска душа, за да бъде създадено, и лека ръка, за да бъде подминато. Защо не се цени онова, което всъщност може да ни изгради като едно здраво, мощно общество. Културата ни е малко! Тя е онова нещо, което може да ни направи по-добри, а оттам и животът ни ще е по-добър.
За жалост, това са само думи на един млад човек, които бъдат ли прочетени, със сигурност бързо ще бъдат и забравени. Но все пак има малка надежда, нали?
Автор: Гергана Николова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
