Девет пъти сменям идентичността си. Нямам профил във фейсбук, защото не искам да ме разпознаят, в случай че реша да бъда някой друг. За десети път.
На петнайсет това бе бунт, на двайсет и пет – търсене, на трийсет и пет – съдба, на четиредесет и пет е агония, на петдесет и пет ще бъде смърт. Не искам да умирам. Не още. Не и докато не разбера коя съм.
Аз съм антитеза. Не на нещо конкретно. На всичко. Превърнала съм противопоставянето в начин на живот. Отричането – във верую. Закотвена завинаги там, в своя тийейджърски бунт, аз живея своето залязващо не-аз.
Представете си нещо по-жалко от това. Не че не си давах сметка. Когато на двайсет и три развих паническо разтройство и тръгнах на психотерапия за срам на калените ми в здрав дух - здраво тяло родители, моят терапевт ме отрезви: „Твоят бунт не е свобода. Той е зависимост с обратен знак.”
Бях разочарована. Не исках да повярвам. Посвещавах живота си на преднамерен себепровал, който дори не бе плод на свободната ми воля!
Най-лошото е, че никога не успях да се проваля напълно. Поне щях да мога да се изживявам като трагичен герой.
Осуетих крилатото си бъдеще като напуснах три университета след три блестящи старта, но не посмях да остана на улицата.
Постъпих във фирма за висококвалифицирани аутсорсинг услуги, в която послушници от физико-математическия факултет с гордост слугуват по специалността си. А исках да бъда писател...
Да, исках, още на шест. Защото на пет вече можех да пиша. И в рима. „Ще напиша книга”, рекох веднъж на баба ми. А тя отвърна, че първо трябва да поживея, за да имам за какво да пиша.
И аз зачаках да започна да живея (тогава, в духа на онова време, децата първо се подготвяха за живота). В края на седми клас литературните ми опити, филтрирани през шестобалната система, гръмко провалиха заветната мечта на майка ми – английската гимназия. А тя ме виждаше с дипломатическа кариера или с преводаческа на високо държавно равнище.
От безсънните нощи над темите по литература ми останаха само Две хубави очи...
Яворов има стойност, ако води до английската гимназия. Иначе само отвлича вниманието. От реалния живот. От перспективната автоматизация на промишленото производство, която също се преподаваше на английски в перспективните тогава техникуми. И някъде между поезията и машините се роди моят бунт...
Избягах от къщи една нощ през задния вход с момче, което родителите ми не одобряваха. Не беше спонтанно. Вече бяхме боядисали квартирата си. Той дори работеше и ме обичаше.
Печелеше добре, достатъчно добре, че да мога да зарежа машините, за да се упражнявам в светско писане в прохождащите тогава лайфстайл списания. Изглеждаше като триумф на моя протест, но уви. Родителите ми, преодолели първоначалния шок и успокоени, че вече не вися финансово на врата им, започнаха да харесват статиите ми.
А момчето, което печелеше добре и ме обичаше, взе да негодува срещу тракането на пишещата машина нощем. Изведнъж писането загуби чара си – вече не бе нито протест, нито романтичен атрибут към моята непокорна женственост. Дори пари не носеше – поне колкото да оправдава шума.
Някъде тогава изживях първата си криза на идентичност. Паника. Започнах да сменям поприщата едно след друго. Учех бързо и точно когато идваше време да пожъна от усилията си, обръщах посоката. Най-много се задържах там, където срещах най-голям скептицизъм. Конфронтацията с авторитетите стана водещ мотив. Не разбирах колко това ме изхабява. Напълно загубих представа какво обичам и какво не. Коя съм.
Един ден моето момче, вече мъж на зряла възраст, се умори от мен, вече жена на зряла възраст. Напусна ме заради друга, без многостранни интереси. Не се опитах да го спра. Щеше да бъде в реда на нещата.
За момент се изкуших да се отдам на провала си. Но ме хвана страх. Пустият ми инстинкт за самосъхранение. Сега съм сама, гриза нокти с корпоративен ентусиазъм и осигурявам висококвалифициран съпорт за клиенти от Форчън 500. Не ритам. Яворов все така гледа от етажерката. Две замечтани очи. Моите. Някога...
Автор: Ава Августинова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
