След последната раздяла разбрах, че да съм всеотдайна и искрена с един мъж е нещо лошо, защото го отблъсквало. Научих си урока. И не е един, а около 20, ако ги броим. И този път си ги записах с надеждата да не повтарям грешките си.
Всеки, включително и аз, бяхме в шок от случилото се, че нашата история приключи със гръмкото 'не те обичам'. Още кънти в сърцето ми. И всеки питаше 'ама как така без причина'!? Явно не ме чуваха...
И аз не исках да повярвам, но това беше положението - мъжът, с който смятах, че търсенето е приключило беше спрял да ме обича или дори не беше започвал. Мъж, на който пишех любовни поеми. За никой не бях писала преди. Исках да му дам всичко от себе си, без да съзнавам, че съм го правела за мен самата. Талантът буди възхищение, а не любов.
Започнаха да валят утехите 'ще си намериш друг', 'ти си силна' и пр. Така го казват сякаш е много лесно в днешно време. Този 'принц' го чаках близо 3 години. И мислех, че съм готова...Възхищавам се на успелите в любовта.
Ами, ако ви кажа, че не искам друг, защото за мен ТОЙ беше всичко, за което съм мечтала.
И не искам да съм силна вече, защото ми омръзна, омръзна ми тази пречка. Мъжът е силният, жената - слаба. Точка.
Edna приятелка вместо да ме теши ме светна за моите 'недостатъци'. За жалост, това винаги става, след като каруцата се обърне. И все пак, това ме подтикна да обърна внимание на себе си.
Сега в много си свободно време чета 'Тайните за мъжете...' и си подсмърчам, виждайки себе си като героиня в графата 'най-чести грешки, които жените допускат'. Започнах я преди ТОЙ да се появи, но спрях да я чета от страх. Бях стигнала до главата, писана за мен. Сега вече я разбирам. Трябва да се оставя да бъда обичана.
От всичко насърчаващо позитивното мислене пост-раздяла четиво в интернет затвърдих, че вината никога не е само в единия човек. Но няма безгрешни хора. Затова трябва да се научим да прощаваме първо на себе си.
Колкото и да е трудно, в една връзка, трябва да се говори за всеки проблем с цел неговото преодоляване. Да се правят компромиси, да се полагат взаимно усилия. В противен случай всяка връзка е обречена на провал.
Разбрах, че има мъже, неспособни да обичат. Всичко умира в тях, когато магията на влюбването изчезне. А аз - гордея се с това, че мога да обичам и да различавам влюбването от любов. А любовта, освен приемането на недостатъците у другия, е и доза психология.
Разбрах и, че не времето, а мисълта е способна да те излекува. Просто трябва да я насочим в правилната посока - позитивната.
Сега остава да приложа наученото, защото 'Хубаво е да обичаш, но още по-хубаво е да бъдеш обичан'.
Автор: Галя Иванова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
