Странно е колко добре умеем да се вживяваме в ролята на компетентни по всички теми, особено по темата "какво планирам да ми се случи".
Уж сме наясно, че някои неща просто не зависят от нас и въпреки това не спираме да ритаме съдбата директно в хълбоците и да ѝ нареждаме как да начертае архитектурния план на живота ни.
Дали причината за тази ни увереност, че всичко е в наши ръце, се крие още в ученическите ни години, когато сме били "отличниците на класа" или пък многото изчетена езотерика ни е накарала да се почувстваме като Господ. Все едно...
Важното е, че има нужда някой или нещо много отрезвително да ни удари по главите и да ни научи на един прост принцип: да си пожелаваме нещо и след това да го оставяме само да се случи, без да се натрапваме и да изнасилваме късмета си.
Мисля си, че този подход е особено труден за хората с контролиращ характер, за които професионалната реализация в областта на мениджмънта не е достатъчно удовлетворителна и имат нужда да менажират нещата и в личния си живот.
Независимо от професията и характера си обаче, е изключително полезно просто да изключим работещия в нас компютър, да оставим вентилаторът малко да го охлади и да почакаме блажено желанията ни да се сбъднат. Докато чакаме обаче не е забранено, даже е препоръчително, да вършим други, полезни и приятни за нас неща.
Това от една страна ще ни разсейва и ще даде възможност на мозъка ни действително да се отдалечи от пожеланото, от друга – ежедневието си е ежедневие и не можем да си позволим да загърбим задачите си и да се отдадем на бездействие или... още по-лошо – вторачване в някаква фиксидея.
Казват, че всяко пожелано със сърце нещо, се случва. Това, което животът не може да ни обещае, е кога. И тъй като времето е относително понятие, понякога случването може да е по-скорошно, друг път – по-разтеглено във времето. Случвало ли ви се е например, да получите нещо чак след години, когато вече изобщо не сте запалени по него?
Или пък да успеете да си купите нещо материално много дълго след като сте му станали фенове за пръв път? Е, това е то – желанието все пак се е сбъднало. Може и вече да не носи същото удоволствие, каквото би донесло, ако се беше случило на момента, но пък доказва, че някога назад във времето е било регистрирано във Вселената и тя в крайна сметка си е свършила работата.
Казват също и че хората и нещата идват при теб едва когато си готов за тях. Изхождайки от това мъдро изречение, следва да приемем, че ако желанието ни не се сбъдва сега, то сигурно трябва да поработим върху характера, мъдростта, търпението, толерантността си.
Имаме и друг вариант – ако нещо не ни се случва сега и веднага, то може би така е по-добре за нас. Звучи клиширано и в някои житейски ситуации ти идва да зашлевиш шумен шамар на този, който го е измислил, но е проверена истина, че животът си има свои странни начини да ни предпазва от неща и хора, които са неподходящи, а понякога дори и вредни за нас.
И все пак, ако кандидатурата ви по проект "моето съкровено желание" бъде одобрена, не очаквайте реализацията в срокове. Или по-точно казано – не го очаквайте изобщо, не мислете за него. То си има собствено мнение и план кога да се появи.
Автор: Анелия Атанасова
Очакваме и вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg!
