Възрастта е условно състояние. Има някаква несправедлива несъответност между субективното вътрешно усещане за нея и неизбежността на физическите промени. При повечето хора себеусещането за възраст рядко отговаря на сумарния брой години.
„Чувствам се на 25-30” - и чувам, и казвам самата аз, без да се колебая. Някак вътрешният човек отказва да остарее, не може, остава на възрастта, на която се е чувствал в най- добрата си физическа опаковка.
Щастието е в това да успееш да примириш вътрешния човек с променения физически образ, да се приемат един друг и да вървят в съгласие по общия път. Защото точно тази комбинация е неповторима и уникална и е еднократна, поне във формата и вида, дадени ни на земята.
Привилегия е да остаряваш, казвам го осъзнато и убедено. Защото времето в теб започва да отсява важното от несъщественото като хора, събития, чувства, мисли.
Научаваш, че има здравословна доза егоизъм, която те спира да влизаш в ситуации, които водят до излишен разход на енергия и време, ставаш независим от чуждото мнение, защото то е проблем на самите тях, а не твой, откриваш с изненада красотата на малките неща, за която толкова много си чел, че чак ти е било досадно и много други „прекрасности”, които годините добавят като усещане и само емпирично се научават. Количеството дава ново качество на живота ти. В неочаквано позитивен аспект.
Както казва една американска актриса, която обичам да цитирам ”Не искам да остарявам, но ако алтернативата на старостта е смъртта, то предпочитам да остарея”. Дали ще е като небостъргач, палатка, хоремаг, замък или кирпичена колиба, е въпрос на избор, защото винаги съм казвала, че всичко е отвътре навън.
Ако си усмихнат отвътре, усмихваш света около себе си - клише, но абсолютно вярно. Вярвам, че мисълта моделира нас и бъдещето ни, в съответствие на вселенския план за всеки и всички. А той никога не е окончателен, защото човекът се определя от изборите, които прави. Избираш да се чувстваш добре на 50 и се чувстваш точно така. Избираш да остаряваш като Млечния път - бавно, смислено и озаряващо, не като метеорит - ефектно, но кратко.
С риск да бъда обвинена във феминизъм, ще кажа, че повечето мъже на 50 са емоционално пресъхнали, като безоазисни пустини сa. Не знам дали е хормонално обусловено или се дължи на доминиращия мозъчен дял, който дава превес на рациото при мъжете, а при жените - емоцията, но след тази възраст разликата в нагласите към света се задълбочава драматично.
Важно е да се съхраниш вътрешно, да останеш рефлективен, да притежаваш емоционална гъвкавост, защото душевната статичност води до физическа такава, а това е знак за остаряване. Ако успееш да балансираш вътрешната динамика, като покриваш своите и чуждите нужди от даване и получаване, то ще постигнеш хармония със себе си и света. И ще го излъчваш към другите, а те просто отразяват твоето себеусещане, нищо повече.
Не съм тежък апологет на позитивното мислене, но съм убедена, че мисълта влияе на материята и ѝ придава форма. Мисълта е пръстът върху тетивата на лъка – колкото по- прецизно, точно и внимателно се прицелим, толкова по- голям е шансът да реализираме целта си. Веднъж пусната, стрелата лети и само от нас зависи броят житейски десетки.
Избирам да мисля за себе си в бъдещо време, в прекрасна физическа, мисловна и психическа форма, а годините за мен са цифра, която винаги ме удивлява единствено с това, че не мога да отнеса към себе си!
Автор: Климентина Пенева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
