Живеем в триизмерен свят. Свят, в който минало, настояще и бъдеще се преплитат в съвършена нишка и изграждат нашето битие. И всеки от нас си спомня миналото, мечтае за бъдещето и... забравя за него-настоящето.
Да живеем за онзи далечен и мистичен остров, наречен настояще, там - на място така далеч от нас...
То е точно там, на границата между миналото и бъдещето. Настоящето е там, просто миг, едва забележим, като полъха на вятър и трепета на пеперудени крила.
За разлика от него миналото е реалност, миналото е нещо, което знаем, че е било, а бъдещето е илюзия на нашето съзнание.
Миналото може да ни донесе много щастие, много красота, много незабравими спомени или обратно тъга, сълзи, самота. Бъдещето е нереално, несъществуващо, може да бъде само добро пожелание, само мечта.
Но животът е там - в настоящето, там, в онзи кратък миг, в който отклоняваме поглед от човека пред нас, (а мечтаем бъдещето да ни срещне с любовта), в който подминаваме с безразличие просяка на пътя, (а бленуваме да бъдем добри), в който се разминаваме, мълчейки, (а изгаряме от желание да изкрещим толкова много неща), в който въздишаме с досада на работно място, (мечтаейки да сме много богати), мига, в който лежейки на плажа мислим с тъга за края на ваканцията, мига, в който изричаме тежки думи, без да се замислим и се надяваме да потънат в забрава в бъдещето, мига, в който четейки книга искаме да узнаем края, мига, в който си казваме "има време... да се извиня, да съм добър, да обичам, да кажа, да постигна мечтите си..."
И го губим - него, настоящето, пропиляваме го и изтича, като пясъка на пясъчен часовник. Не съумяваме да го съхраним, да го уловим в кратките мигове, за да ги превърнем в минало - нежно, красиво, истинско.
Да познаем любовта днес, да бъдем добри сега, да работим усърдно за благоденствието си, да се радваме на почивката, без да мислим за краят ѝ, да изживеем историята в книгата, четейки лист по лист, да кажем, че обичаме, да сме тук и сега. Да сме, не да сме били и да бъдем, а да сме. Да изживеем настоящето, преди да сме го пропилели и да се загуби в миналото, като стъпки в пясъка, заличени от вълните.
И тогава те ще бъдат наши - времето в своя безкрай, щастието в своята същност, любовта в своята красота, сълзите в своята искреност и няма никога повече да се страхуваме от тях.
Автор: Стефка Стоева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".