Ще споделя с вас какво ми се случва напоследък: жена, която познавам бегло ми каза, че "предпочита да има приятели мъже и да бъде приятел с мъже“. Просто се усмихна и ми заяви, че намира мъжете за много по-толерантни и че като цяло се разбира много по-лесно с тях.
„Те не винаги обсъждат дрехи, грим, мъже или деца, не са толкова критични, и най-вече, те са по-добре настроени към мен от моя собствен пол. Жените мразят други жени." Разбира се, тя разбра веднага, че е направила гаф и смени темата.
Първоначално, признавам си, се почувствах доста обидена от изказването й. "Типично", помислих си: "ето още една жена, която мисли, че тя е една крачка пред всички нас." Но в последствие това, което каза тя, ме накара да се замисля – има ли някаква истина в това?
Дали наистина жените са критични и зле настроени към собствения си пол? Защо жените така остро съдят други жени? И въпреки, че всички ние изпитваме неудобство да го признаем, съществува зрънце истина в това, което тя твърди. Спомням си безброй пъти, в които съм чувала жени да критикуват жени. „Тя е напълняла от последния път, в който я видях или пък тази рокля и е малко тясна, нали?“
Звучат ли ви познато подобни ситуации? Може би мнозина от нас ще протестират, че подобни изявления са сексистки и шовинистични. Но напълно неверни ли са? Много жени са инстинктивно предпазливи спрямо други жени, които изглеждат по-добре от тях. И това е видно от коментарите, които се правят за известните жени, всеки път щом напълнеят с пет килограма, или според някои започнат да изглеждат по-малко съвършено. Да не говорим пък за коментари по адрес на красиви жени, които вече са застарели и изгубили красотата и чара си.
Не всички тези коментари са направени от мъже, напротив, жените твърдо имат своя принос. Но замисляли ли сте се колко често жените правят подобни коментари за мъжете? Или пък редовното „О, отслабнала е. Разбира се, прекарва повече време в грижи за себе си, вместо в грижи за семейството си. Аз самата едва намирам време, толкова грижи имам около мъжа ми и децата.“ А изводът е, че другата жена, която е положила усилия и е отслабнала, е нарцис, който мисли единствено и само за себе си.
Наскоро имаше подигравателни коментари спрямо жена ( известна актриса), която се появи „раздута“ на снимки в официалната си Фейсбук страница. И тя бе принудена да обясни, че подпухналостта й се дължи на грип и лекарства против синузит, а не на пластична операция. Тя също така спомена, че преди време е наричана „ прасе“ и „крава“ поради факта, че е била видимо напълняла. „ Жалко, че подобен род дискусии са инициирани предимно от жени – тъжен и смущаващ факт.“
Много работещи жени ще ви кажат, че жените са толкова лоши, колкото мъжете, когато става въпрос за дискриминация.
Тук е момента да задам въпроса – по-различни ли са нещата на работното място? Ние продължаваме да говорим за това как мъжете дискриминират жените на работното място – но дали жените се държат по-добре едни с други?
Повечето жени открито казват, че биха предпочели да работят за шеф мъж, а жените шефове са критикувани за това, че често са по-благоприятно настроени към подчинените им мъже. В случай, че това е вярно, то въпросът е защо? Защо жените са толкова критични и дори жестоки спрямо собствения си пол?
Може би защото те подсъзнателно се придържат към патриархалния тип общуване – жените трябва да бъдат държани долу, да бъдат обиждани, с една дума да си знаят мястото. Така че подсъзнателно ние правим същото. Жестоки и критични сме спрямо жените, но не и с мъжете, защото приемаме, че те не бива да бъдат критикувани – имат своето право на безумия и грешки, но то е отказано на нашия пол.
Специално на работното място на една жена ѝ е по-лесно да застане и да бъде на страната на мъжете и да третира останалите жени като по-нисши. По този начин тя се присъединява към колегите си мъже и елиминира всяка заплаха от страна на жените такива.
Половината от нашето общество се състои от жени, така че трябва ли да приемаме вината?
Да може би има какво да се желае относно наслагваните през вековете социални норми. Но нека помислим малко. Половината от нашето общество се състои от жени, така че трябва ли да приемаме 50% от вината? Като жени, ние сме изправени пред дискриминация всеки ден. Така че защо да не подкрепим друга жена, която е жертва на такава? Защо самите ние продължаваме да дискриминираме дъщерите си и другите жени от собствения ни пол?
Защо да бъдем шефове на други жени, а не техни ментори?
Да, обществото, религията и всички системи дискриминират жените. Но това не е извинение за нас, жените, да бъдем изправени едни срещу други. Борбата за равенство между половете никога няма да бъде спечелена, ако самите ние водим борба в редиците си. Трябва да сме единни, да се изправим заедно в подкрепа едни на други, да работим заедно, за да доведе всичко това до промяна в обществото.
И не, не е нужно да организираме протести, за да постигнем много трябва просто да сме заедно.
Така че, нека го направим – подкрепата и грижата един за друг ще са винаги насреща, когато всяка една от нас се нуждае от тях.
Автор: Силви Стаменова
Още от Из Edn@
- "Харесвам мъже, които умеят да грабят от живота с пълни шепи и не се задълбочават"
- Срещнах я по средата на едно колебание…
- Жените, приятелю, са безсъници!
