Днес ви припомняме един вълнуващ текст, който заслужава да бъде прочетен. (бел.ред)
Нещата са мъртви отвътре.
Няма писма в бутилки, няма случайни срещи при кладенеца, нито пък "разпознаване" сред тълпата. Днес стоиш и си мислисш за онзи романтичен филм, в който дамата си изпуска шалчето, галантно ѝ го подава непознат мъж, който се оказва любовта на живота ѝ. Спомняш си за онзи роман, в който девойката изпраща своя любим на война, с години тръпне в очакване на неговите писма, а накрая той се завръща жив и здрав и се жени за нея.
Познаваш картини и мелодии, посветени на жени, а като се отдалечиш от изкуството, разбираш, че и в живота са се случвали подобни неща.
Спомняш си как баба ти и дядо ти са избягали заедно след първата си среща, за да споделят 50 години от живота си заедно.
Спри да мислиш! Спомни си коя година е!
Технологиите "изсмукват" смисъла. Имаме телефони, за да чуваме любими гласове дори от километри. Имаме интернет, изпращаме си есемеси, а сме толкова далеч един от друг. Срещите ни са по "Скайп" или чрез размяна на снимки. Прекрасно е, че имаме тези възможности. Тъжното е, че те измамно запълват живота ни в самотните часове – ще си початим малко, защото ни е скучно; ще убием няколко часа във "Фейсбук", за да видим какво правят "приятелите" ни, които не сме виждали от години. Ще си вярваме, че като (или ако?) звъннем на някого, вече знаем как е той и сме изпълнили своя дълг.
Няма душа, няма душа... Романтичната представа за случайностите в живота е мъртва.
Днес дамата би тичала между колите, за да си догони шала сама. Ще бъде прашен от мръсотията по улицата. Тя ще го поизтупа, ще се прибере у дома и ще го пусне с поредната пералня, докато, скапана от работа, приготвя самотната си вечеря. На сутринта умислена ще го парфюмира, ще прикрие сенките си с грим и ще си залепи новата усмивка.
Наивницата, която чака своя войник, няма никога да го дочака. Тя не е Пенелопа, а той не е Одисей и няма да се върне. Той ще се запие в някоя кръчма и ще избере новата си изгора по "формите", както се пее в една песен. Тя няма да тъче и нощем да разплита, за да държи настрана кандидатите за женихи. Ще прецени чия кола е по-нов модел и кой ѝ предлага най-много "скъпи дарове", за да избере него.
Вместо "Балада за Аделина", през XXI век ще звучи "яка тупалка", а Венера Милоска ще бъде прекроена с игла, конец и фотошоп за еротично списание. Това е времето, в което посланието на Елвис "Love me tender" се е изродило в нещо средно между "Give it to me right" и "I wanna f*** you".
Ако Данте ни беше съвременник, вероятно щеше да види материализиран своя "Ад".
На нещата се придава по-голям смисъл, отколкото на хората.
Не нещата. Хората са мъртви отвътре.
Автор: Станислава Соколова
Прочетете още от "Из Edna@":
Синът на свекървещицата също отговаря...
Котките (романтична приказка на ужасите)*
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
