"И накрая остават само тези три: вяра, надежда и любов, и най-голямата от тях е любовта" (1 Кор. 13:13)
Любов. Една дума, пет букви, а съдържа цяла вселена в себе си! Няма човек, който да остане безразличен към нея, дори когато упорито отрича съществуването и… А всъщност тайничко се надява да бъде опроверган.
Дори най-големите скептици са подвластни на сеизмичната и природа, защото тя идва без покана и предупреждение, завладява тихо или връхлита стихийно, но със сигурност след това светът в нас и около нас не са същите.
Любовта е началото на началата, защото в нея е закодиран живота. Шифър, който всеки се опитва да разгадае, без претенция за достоверен прочит, затова и тълкуванията са милиони… и всички до едно са верни. Защото са преживяни.
„Всичко е любов” е заглавие от нашата филмова класика, но за всеки един от нас филмът е различен. И точно това е най-красивото в любовта-нейната неповторимост и уникалност.
За един е сбъдната приказка, за друг – душевна агония, за трети е съдба, за четвърти- неизбежност, навик, пристрастеност, задължение, милост, смирение, посвещение…
Любовта има много лица, но същността и е константа – да осмисля, да приобщава, да събира, да прощава, да вдъхновява и изцелява. Не се опитвам да рамкирам любовта, защото това би било и глупаво, и невъзможно, и ненужно.
Любовта е божественото изражение в нас. Обичайки, ние доброволно даваме власт на друг над нас, винаги с надеждата, че няма да бъде злоупотребено с нея.
Което не е гарантирано на никого, и въпреки всичко, човек се стреми изначално, неистово към състоянието на влюбеност и обичливост, защото то ни дава усещането за завършеност. Колкото и разочарования да е срещнал човек по пътя си, вярата в любовта, в „ние” остава ненакърнима. Не би могло и да бъде друго.
Любовта има хиляди проявления - да погалиш цветята в къщи, да кажеш добра дума на непознат, да се усмихнеш на света напук, да прегърнеш децата си, да изплачеш сълзата на близък човек, да ликуваш за успеха на приятел, да се откажеш от нещо ценно заради другия, да подариш себе си на любимия като време и внимание, да простиш и да помилваш...
Когато обичаш, променяш света около себе си, макар и с един микрон, с една идея той става по-добро място за обитаване… Любовта е нашата вълшебна пръчица.
Любовта е магия, друга паралелна реалност, в която всеки мечтае да живее, но не всеки има кураж да влезе. Защото тя е и болка, и рана, и неприемане, и отхвърляне, и горчивина… Тя не е обещание, не е предвидима, не е логична. Но на кого му пука от това?
Човек се влюбва понякога против волята си, неочаквано, „зад ъгъла на тротоара” и се открива като „невъзможно твой/твоя”. И точно тогава преживява възможно най- красивата, истинска, зашеметяваща любов! Затова любов не се отхвърля, не се подминава, не се пренебрегва- тя не е онлайн поръчка, която можеш да върнеш или да замениш!
Хората, които вярват в любовта - в онази покоряващата, дълбоката, истинската, необятната, активната и променящата хора и съдби, вероятно за мизантропите са наивници, а за мен са най- себеосъществените, осъзнати мъдреци.
Защото са разбрали, че тази вяра съдържа изначалния смисъл, придава сладък аромат на живота ни, кара ни да се събуждаме с надежда и любопитство, изпълва ни с очакване и трепет, вдъхновява и освежава духа ни, защото любовта e нашата лична, авторска приказка с отворен край, всеки има отговорността и привилегията да напише сам.
To be continued...
Автор: Климентина Пенева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
