Как ли бихме се чувствали, ако винаги подаряваме подаръци, или ако правим услуги без да очакваме нищо в замяна? Или ако нямаме очаквания за това как ще мине рожденият ни ден, годишнината ни, или някои друг специален повод?
Какво би се случило, ако живеем живота си без да мислим, че хората ни дължат нещо (което всъщност е самата истина)? Или ако отдадем живота и грижите на децата ни, без да очакваме в замяна похвала и признателност? Аз лично мисля, че ще сме много по-щастливи…
Помислете си за времето или за многото пъти, в които направихте нещо за някого – нещо, което той, или тя очакваха да направите. Как се почувствахте? Заслужаваше ли си?
Или за многото пъти, в които нещата не се развиха според очакванията ви. Да, ние хората имаме склонността да планираме деня си като на длан, като един вид картина и всяко малко отклонение в плана води до безброй драми. Не сте ли се замисляли, че може би нещата се случват както трябва да се случат и че тези малки отклонения са всъщност възможността да изживеем по-пълноценно дните си.
Ще бъда честна с вас, когато най-добрата ми приятелка се омъжи за първи път – тя изживя трудни моменти, които нямаха нищо общо със съпруга й, а бяха по скоро свързани с нейните очаквания какво точно трябва да бъде един съпруг. Всички знаете, че ние момичетата особено в университета, прекарваме дълги часове в разговори за това какъв трябва да бъде идеалният съпруг.
Не ме разбирайте погрешно, тя дълбоко уважаваше и ценеше съпруга си, но ние хората сме различни и докато един от нас отива на среща и очаква другият да му подари цветя, то в главата на събеседника му има съвсем различни неща и той не прави нищо подобно. И ние сме разочаровани, дори обидени, отчаяни. Определено, сме си развалили настроението за цялата вечер.
Стоп… чакайте малко, защо сме разочаровани, защо настроението ни се разваля само защото придружителят ни се държи не така както сме решили? До толкова ли щастието ни зависи от това?
Защо сме определили, че нечие поведение и държание може да бъде критерии и условие за щастието ни? Защото сме видели, че така става по филмите, или в някой красив роман?
А защо просто не се впуснем в приключение? Защо не отговорим с „да” на смс-покана за по питие и не се потопим в един приятен, лишен от очаквания следобед?
Животът никога не е бил роман, красиво приключение да, но не и роман, а точните и големи очаквания стесняват границите му и ние все повече се разочароваме.
Не ни хрумва да се огледаме в прекрасния ресторант, да разгледаме менюто, да се запознаем с прекрасните хора, които са наши съседи по маса. Не си и помисляме, че това може да е по-добрият вариант, че може би това е нашият подарък от Вселената. А никой не обича да връщат подаръците му...
Автор: Силвия Стаменова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
