Повечето хора твърдят, че "никога" не биха направили нещо. И са много категорични в това изказване. Аз установих, че събитията, които мога или не мога да свържа с думата "никога" по някакъв начин описват живота ми.
Аз никога няма да мога да видя баща си да играе с моята дъщеря, да я води на разходки, да гледа в залата състезанията ѝ. Въпреки, че тя има неговите сини очи и твърд и смел характер. Защото той почина година преди тя да се роди.
Наистина ми се искаше той да можеше да бъде още известно време с нас и да се порадва на внуците си. Сигурна съм, че това щеше да бъде един изпълнен с радост, смисъл и вълнение живот и за тях, и за него.
Аз никога не бих могла да разбера какво е искаш да имаш дете, да го чакаш дълго и да мислиш за това всеки ден. В живота ми се случи така, че станах родител доста млада. Не бях мислила, чакала и се надявала да стана майка – просто се случи. Тогава започнах да живея друг живот – на родител, който всеки ден открива нещо ново за себе си, учи се и се развива заедно с детето си.
Това, че не съм преживяла дългото чакане, надежди и медицински процедури, за да стана майка, не ме направи по-малко отговорна и грижовна майка. Сега си давам сметка колко е трудно и мъчително да желаеш с цялото си сърце да бъдеш майка, а това да не се случва.
Пожелавам на всички жени, които се надяват и очакват, да преживеят това огромно щастие, което имам аз.
Винаги съм гледала с лека завист колегите от университета, които идваха от други градове за лекциите в университета. Когато някои преподавател не дойдеше, те отиваха на кино или просто на разходка. Никога не можех да се присъединя към тях. Просто защото когато не бях на лекции, бързах да отида на работа. Бяха необходими средства за семейството ми.
А след работа бързах да взема детето от детска градина и да приготвя вечеря.
Никога не бих заменила трескавото бързане сутрин, безсънните нощи с децата, воденето на тренировки вечер и семейните празници за някакъв по-спокоен, по-подреден и охолен живот.
Защото знам, че това е моят път и това ме прави по-знаеща, по-способна и смела всеки ден. И защото, както казва моят син: „Майките не се отказват.“
Автор: Маргарита Василева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
