Това са думи, част от лична кореспонденция на съругa ми. За съжаление, не са изречени към мен.
Той: “Само кажи кога и след няколко часа съм при теб с първия полет. Много ми липсваш. Това е една прекрасна причина да се прибера, за да съм до теб.”
Той: “Всеки момент с теб го усещам, сякаш са ми поникнали крила. Не съжалявам и за миг за това, че съм те измъчил така сладко.”
Той: “Аз предпочитам да си облечена и аз да премахна пречките до твоята кожа. Сега можеш ли да си ме представиш, когато си затвориш очите?”
Той: “Целувам те нежно, страстно и дълго. Не знам какво направи с мен, но усещането е вълшебно.”
Той: “Лека нощ, мила моя вълшебна лейди. Целувам те хиляди пъти.”
Не знам какво трябва да изпитваш към един човек, за да му говориш тези неща. Не знам какви отношения трябва да имаш с него. Бих могла да ги характеризирам само с една дума – “интимни”. Думата е особено подходяща, защото не означава нито малко, нито много.
Но значи дълбок, личен, съкровен, любовен. Не мога да се съглася, че някой може да изрече тези думи просто така. Още повече съпругът ми.
Той ме моли за прошка. Какво означава прошка? Kак ли щяха да продължат нещата с “вълшебната лейди”, ако не се бях намесила.
Със сигурност щяха да се развият. Поне от страна на влюбчивия ми мъж, който дори се измъква от работа, за да си говори с нея.
Как може да загърбиш толкова години от живота си, за да се намърдаш в нечий креват? И какво ли ще значат оттук нататък същите тези думи, отправени към мен?
Как аз ще отворя отново сърцето си и ще му повярвам? Как ще залепя счупените парченца и ще се правя, че това не се е случило? Как?
Ще ми се да има рецепта за това. Но уви, няма.
Дори мисля, че сянката на третия човек ще ме преследва винаги, докато съм с този мъж.
Преди можех да си сложа ръка на сърцето и да кажа, че ще изживея живота си с него. Сега не мога да го направя. Аз имах нужда от сериозен, стабилен мъж, на който да се опра, на който да се уповавам. Имах нужда от любящ и отдаден човек.
А получих тийнейджър, който дори не знае какво иска от живота. Импулсивен, авантюристичен, влюбчив хлапак. Не търсех това.
Дори бях повярвала, че съм намерила мъжа на живота си. Е, това явно е огромна илюзия. И колкото повече време минава, толкова по-ясно осъзнавам колко голяма заблуда е “принцът на белия кон”.
Кълнеш се, обещаваш. Дали?
Дали това не са просто думи, хвърлени на вятъра, точно като тези, които говори на “вълшебната лейди“? В душата ми винаги ще има съмнение, недоверие и несигурност. Дори не съм сигурна дали ще мога да продължа да живея с тях. Аз няма да бъда същото момиче. Не защото не искам, а защото не мога.
Той ме предаде и аз не мога да надскоча чувствата, които бушуват в сърцето ми. Предателство! От него боли. Делиш с някого живота си, залъка хляб, пространството, отдаваш му годините си, енергията си и цялата си любов. В един момент, точно когато всичко изглежда нормално, истината излиза наяве и разбираш, че си живял с представа, призрак, нереалност или каквото искаш го наречи, но не и с истински мъж.
Да, ще притъпя порива си, но едва ли ще забравя. Не искам да давам напразни надежди и обeщания. Знаете ли кой въпрос ме измъчва? Какво щеше да се случи, ако бе продължил авантюрата си. Но не искам твоя отговор!
И наистина не желая да ми отговаря, защото не му вярвам, защото сега е готов да каже всичко, защото е лъжец! И как сега да му казвам, че го обичам? Kак да слушам, че той ме обича, че му липсвам, че ме желае?
Аз ще продължа да живея – с болката в душата си, с недоверието. Но за да продължа с него, ще трябва да затворя част от сърцето си. Защото когато си подготвен, по-малко боли, по-лесно се преживява.
Нека не ми се сърди, че искам да бъда независима, че искам във всеки момент, в който реша, да мога да напусна живота му. А как копнеех да мога да разчитам на човека до мен...
Автор: Анонимен
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".