Сивотата в общуването или в липсата на такова. Пустотата в мислите, или липсата на такива. Това не е ли най-голямото проклятие, измислено, за да се създават зомбита?
Зомбитата омаскаряват всичко, до което случайно и неволно се докоснат, омърсяват, принизяват, защото само по този начин могат да разберат, че са интересни, имат мнение, което макар и винаги негативно и отблъскващо, е израз на позиция – деструктивна и антиеволюционна.
Кой създава тези създания? Защо? Как? Колко са? Нагласата на даден индивид, податливостта му, консуматорската му същност, липсата на каквато и да е цел, изначалната му същност, която е цинична задължително. Там ли е причината?
Интересно, но зомбита се създават всекидневно и много добре се вписват в обществото ни.
В институциите, във фирмите, в заведенията, в градската тоалетна, в уютното жилище, в градския транспорт... Навсякъде се развъждат зомбита. Зомборясало общество сме. Заслужаваме го. Да ни е честито.
Ваксина няма, защото фармацевтичната индустрия естествено няма панацея за това, нали логиката им е по-добре всекидневно тровене, малко по малко, отколкото плащане и оздравяване.
Абсурд.
Запомнете – няма доходност в еднократния прием.
Отговорните – не виждат по-далече от носовете си, не чуват от самолюбието си, не са за нищо и никой, освен за парите.
Те ходят ли на театър? Може би, за да не навреди този факт на реномето им.
Те обичат ли природата? Може би, ако ги попитате със сигурност ще ви кажат за случая, който е известен, разбира се, в медиите, когато са спасили дърво от сеч или поляна от бетониране.
Те четат ли книги? Само, ако се обещава бързо забогатяване, но дори и нея не дочитат, защото в книгата не се споменава за тях. Безобразие. Може ли такова нещо.
Те обичат ли децата, възрастните, животните, живота, истинските усмивки, конструктивното мнение на друг, героите, слабите, подчинените си, Бог, любовта, споделянето, истинското общуване...
Позволихме на материалното да роди зомбитата, а сега са налага да ги гледаме как растат и стават по-силни.
Позволихме синоним на "успял" да е размерът на парите.
Позволихме и продължаваме да позволяваме да изваждаме на показ не доброто в човека, а да гледаме само неговата производителност и коефициент на полезно действие за нас.
Позволихме си да нямаме никаква близост със съседа или колегата, който има наглостта да не притежава скъпа кола, няма вила, не притежава нищо движимо или недвижимо.
"Не ми трябва, той просто няма най-важното – пари.Аз с такива отрепки не общувам, сакън, ще ме прихване нямането."
Позволихме децата ни да ни измерват в коя категория сме само и единствено спрямо доходите ни, позиция в зомбираното ни общество, материални придобивки, брой любовници...
Това сме ние, новите мисионери. Да ви се не знае и мисионерството!
Ако поне за един час на ден подадем ръка на някого, който работи само с ръцете си, не с главата (нали по-лесно се зомбират такъв вид хора), ако поне за няколко минути спрем, изслушаме го, дадем му личен, добър пример, засвидетелстваме му уважение, дадем му нова насока, не след дълго ще се поздравим с победа – зомбито ще избяга, защото ще бъде нарушен неговия суверенитет, неговата изначална същност "не мисли в никакъв случай върху нищо".
Да се събудим и да защитим поне най-близките си хора, като им пожелаем професионалния и житейския им път да не се преплита чак толкова с онези, превърнали се вече в зомбита... Да мислят, да ценят, да обичат, да се радват, да плачат, да се чувстват живи.
Нека им пожелаем и те да дават личен пример, а не да парадират с брой коли, пари, жени, брой на смачкани подчинени и т.н.
Искам и аз да продължавам да мисля, да ме боли, да се радвам, да плача, но да не се примирявам с модата на зомбитата, защото дори и тази вълна да отмине, кой гарантира, че следващата мода ще е човеколюбива?
От почвата би могло да покълне всичко.
Автор: Янка Галунска
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
