Често си задавам въпроси от рода на: "Как възпитаваме децата си днес?" и "Какви личности изграждаме?"
Темата за съвременните деца, изцяло погълнати от постоянно развиващите се технологии, е дъвкана и предъвквана милиони пъти и като че ли никой не е измислил подобаващ отговор. Затова и аз няма да се опитвам да давам отговор на нещо, което умът ми не може да побере.
Ще разкажа накратко една история, която ме възмути до краен предел.
Един ден, докато се прибирах от пазар, забелязах как младо момиче седи на пейката пред блока с шише бира до себе си, а детето ѝ си играе в градинката. Това беше първото, което ме отврати – бирата. При това в ранните часове на деня и то на обществено място. Какъв пример даваше тя на детето си?
Разговаряше и се смееше с други две майки, докато малкото не застана до нея и започна да хленчи. Тя го изпрати отново да си играе, но то искаше нещо... беше се ударило.
Второто, което ме потресе, бе нейната реакция. В изблик на гняв, защото е прекъсната и защото явно няма намерение да се занимава с малчугана, тя стана и започна да го бие по дупето с думите: "Какво искаш пак? Отивай да си играеш!"
Питам се, не трябва ли в такъв момент майката да подходи по друг начин? Да го прегърне и успокои, да му каже, че нищо страшно не е станало и че ако го целуне по болезненото място, ще му мине по-бързо?! Поне така правеха моите родители, когато бях малка.
Децата имат много силна връзка с родителите си и по-конкретно с майките си. Защото в по-голямата част от времето, предимно те се грижат за тях, докато таткото е на работа и осигурява семейството от финансова гледна точка.
Не трябва ли да даряваме на децата си безусловна любов и нежност? Да изграждаме техния характер, базирайки се на ценности като обич, отговорност, искреност, състрадание и ред други? Защото не са ли човешките ценности тази сила, която дава посока в развитието на човека и прави живота пълен?
Моят апел към всички майки е да даряват безмерната си обич на децата, защото обичта е движещата сила, която мотивира хората да постигат целите си с цената на всичко.
Тя дава сили да се борим за нещо по-добро и да се движим по пътя на живота. Тя ни прави по-добри!
Автор: Елена Костова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".