По семеен график съм “дежурна” – гледам малката си внучка. Тя сега спи, а аз лежа и чета до нея. От време навреме чувам леката й въздишка. Поглеждам я, спирам погледа си, гледам я, гледам я – очите си не мога да откъсна! ,
Искам с часове да гледам това приказно чудо до себе си! Миг след миг изразът на детето се мени - ту леко се усмихва, ту пробягва сянка някаква по него, ту потъва в унес…Като че ли се носи в различни светове! А аз не се насищам да съзерцавам детето! Мога с часове да стоя надвесена над това приказно вълшебство!
И като че ли отново ставам майка! Сякаш пак се връщам във времето, когато отглеждах нейната майка! Толкова си приличат! Как тази моя спяща внучка стопява годините! Връща ме назад, назад, много назад.
Ето, сега виждам и себе си като бебе! Точно в този момент Вики е съвсем като мене , като мене на бебешките ми снимки в стария ни семеен албум.
Не, няма по-омайваща гледка от спящото дете! Гледам го в щастлив захлас…
И чак днес разбирам моята майка.
Понякога, и тя по график, спеше с дъщеря ми и често след такива нощи излизаше от спалнята усмихната, а казваше: “Не съм спала тая нощ.”
Изплашена, аз я питах: “Защо?Нещо те боли ли? Детето ли ти пречеше?”
Мама въздъхваше и някак замислено и философски отговаряше: ” Не, не! Нищо ми няма! Ами си гледах детето, което спеше!”
Тогава, забързана в многото работа, аз много не се замислях и се увличах в обичайните си ежедневни ангажименти…
Обаче сега, когато и аз съм на възрастта на мама, която помагаше в отглеждането на дъщеря ми, разбирам защо тя се е взирала в спящата си внучка. Вече знам със сигурност, че спящото дете разказва вечната, великата фамилна история!
То извиква по вълшебен начин кръвните родови връзки и вълнуващо свързва поколенията!
И най-прелестното е, че спящото дете ни дава радост голяма и неизмеримо щастие!
Дай, Боже, всекиму такава велика човешка радост!
Автор: Петра Ташева
Още от Из Edn@
Изразите, които съм се зарекла да НЕ казвам на сина си
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
