Бях чувала, че любовта трае 3 или 5 години, но не повярвах.
Мислех, аз съм изключение ще го обичам цял живот. Никога няма да ми омръзне, няма да ми стигне времето. Живеех в някакъв мираж и не исках той да свършва, като че ли бягах от реалността. Не исках никой нищо да ми разказва, как еди кой си..., еди какво си...,не чувах нищо, само присъствах. Бях с моите мечти. Вътрешно се борех, и защитавах моята обич, с нея нищо лошо няма да се случи. Бях глуха. Но не само, ами и сляпа. Точно сляпа обич.
Имахме си ъгълче, на което се срещахме. Аз винаги бях първа, нямах търпение. Два часа, както казва Екзюпери, преди срещата, сърцето ми започваше да бие силно, в приготовления, в очаквания, че ще видя моята любов. Винаги облечена с нещо по-различно от предната среща, което впоследствие разбрах, че не се е забелязвало. Подготвях си тема за разговор, за да бъда интересна. С една дума робувах на женската суета.
Спомням си, когато се разхождаме, той се заглеждаше по други жени. На въпроса ми защо го прави, се измъкваше с отговора "да ме сравни с другите и да види, че няма по-хубава от мен". Тогава му повярвах, защото той може да си ги гледа и когато не е с мен, значи сега е за сравнение. Ох, чувствах се на седмото небе!
Срещата при мен. Това бе празник. Да украся всичко, гладех покривката по няколко пъти, избирам по цвят. Подготовки, като че ли царят ще идва. Правех всичко перфектно, да си покажа любовта. Стараех се да угодя на всички капризи. Себе си не гледах толкова, за мен оставаше, че обичам. Омагьосана от Магьосницата Любов! Всеотдайна до мозъка на костите глупачка.Така минаха три години.
И защо не повярвах за времетраенето на любовта?
Малко тържество и... подпис. Ще живеем в моята квартира. Той нямаше нищо. Та отиваме си и след хлопването на вратата нещо ми стана. Тогава осъзнах, че той повече няма да си отиде. Винаги ще се завръща тук и аз няма да бъда сама. Това ме ужаси!
Да си мечтая, да си чета, да си строя въздушни кули, все едно, обичах да бъда понякога сама със себе си. И сега тази възможност ми се отнемаше.
Страхувах се да го споделя и така започнах да си имам мои тайни. Тайни има всеки. Душата си не разкрива пред никого за всичко. Но този момент не ме оставяше на мира. Чувствах се като в затвор, а някъде отвън беше останала моята магия.
Не мога да си отговоря и до ден днешен, но магията изчезна. Непонятно, ужасно!
Говорим си за...
Мразех тази врата. И всеки път, когато я гледам, зная, че тя я развали.
Или защото той винаги беше на чашка? Как е успял да скрие алкохолния си проблем? Защо за толкова години не видях алкохолика, мързеливия, лъжеца, подлеца, неудачника...
Всичките лоши качества, които може да притежава един човек!
Не мога да си помисля, че има в един мъж толкова лошотия, събрана на камара, и да се падне на мен? Голям късмет!
Лиши ме от срещите, при които тръпнех, от суетата да изглеждам добре. Да подредя, защото можеше да ме изненада, от вечерните разходки, при които исках всички да ме видят колко съм щастлива. Лиши ме от цялата тази игра.
И това не е ново - не разваляй любовта с брак! И на това не повярвах.
Започна се един монотонен живот, битови неща, без които не можем. Точно това не исках. Напиваше се. Видях друг мъж. Не искаше да излизаме, толкова различен, дори си мислех, че има двойник.
Отивах на нашето ъгълче на срещите, спомените ме връщаха в онова време на тръпнене, очакване... Разхождах се сама, търсех моята магия, но тя се беше скрила или избягала от мен. Измъчвах се, исках да се чувствам щастлива както преди. Такава ли бях? Наистина ли бях щастлива? Виждах двойки, завиждах им. Мислех си дали ще им се случи същото?
Чувствах се ограбена! Мразех дамата, която ми подаде химикалката за подпис. Не е честно, затова ли са тези съвети за гражданси брак, да отнемат вярата в любовта, в пòлета...
Само аз ли съм нещастна, самотна, изоставена. Не ми се искаше да се прибирам, без да съм намерила моята любов. Започнах да си мисля, че ме е изпреварила и вече е вкъщи. Леко затварях вратата да не ми избяга, търсех я във всяка стая, във всяко ъгълче, не и не.
Той е тук, но пиян. Аз търсех другия мъж, когото обичах.
И като свърши този капител, като че ли свършва животът!
И така, вървяхме по пътеката на любовта, но я оставихме пред вратата, не я пуснахме да влезе.
Кому е нужна отвън?
Затова търсим любовта отвън нашата врата! Намираме ли я? Да!
Но не е същата! Повярвайте ми. Това вече е друга любов! След голяма любов и разочарование приемаш всичко с резерва - ако предприемеш изобщо следваща крачка, ако посегнеш към друга магия, ако се „излекуваш“, ако имаш време, енергия, желание...
A колко милиони не са изпитвали чувството любов, не са били омагьосани, защото са оперирани по рождение от такива чувства. И ако попаднеш точно на такъв, какъвто е моят случай. Защото той обичал по свой начин. Моля?
Какъв е този начин, неразбираем от нормални хора. Или ще си крием любовта, защото не сме способни, не знаем как да я поднесем.
Да не казваме, за да не пораснат крила на другия?
Нали тези крила са ни необходими, да живеем, да летим, когато обичаме или ни обичат.
На много като мен, магията изчезва, по една или друга причина. И започваме да я търсим. Затова са изневярите. Но всъщност на кого изневеряваме, след като вече любовта я няма? Всеки има право да живее с обич и това, че си подписал с някого, да не ти дава това право? Не! Не е лесно да живееш сам! Без топлинка и без плам!
Ако намерим тази топлина, обич, внимание, уважение... някъде, неминуемо ще се разделим. Защото ако се мъчим да спасяваме, нещо което сме изгубили или го е нямало, вървим срещу вятъра, по-точно казано губим си времето, стоим на едно място.
Да заживеем с мъжа, когото обичаме, да го опознаем. Не само да се срещаме в градинките.
И защо моята магия изчезна? Обвинявах вратата, служителката... Не! Причината е някъде в нас. Но къде, къде грешим?
Появи се ново човече, от вече изчезналата любов! Ето я, новата ми любов! Тя ме спаси, възвърна ми желанието за живот!
Наистина този нов живот ме прероди!
Новият живот преражда!
Пиянството не му разрешаваше да има други приоритети в живота. Не ни забелязваше. Но това е негов живот.
Моят е друг! Моята цел се разминава, пресича, отвлича цялата ми същност.
Със семката добре улучи!
Но не погледна какво се получи!
Домат да посадиш,с колче ще го подкрепиш!
Аз съм силна жена, мога и сама, за двама!
За татко и за мама!
Автор: Мариана Лазарова
Вижте още:
- Най-големият враг на жените са жените
- За еуфорията и всички осъзнали се
- Любовната афера: най-хубавата грешка, която съм правила някога
- Моят приятел депресията
- Отсрещният бряг е винаги близо
- Човекът, който извади най-доброто у мен
