През далечната 1967 година, Джон Ленън написва песента "Всичко, от което се нуждаете, е любов". За съжаление, обаче той също така упражнява домашно насилие върху двете си съпруги и изоставя едно от децата си... казано накратко, той сякаш няма реално и ясно разбиране за любовта...
В съвременната ни култура хората прекалено често идеализират любовта. Повечето от нас си я представят като един панацея за всичките си житейски проблеми. Филмите, които гледаме, книгите, които четем я представят като един вид крайна цел на живота ни, или като окончателно решение на болките и борбите ни.
И така както сме склонни да я идеализираме, то неминуемо е и я надценяваме. В резултат на което страдат отношенията ни. Защото, когато вярваме, че всичко от което се нуждаем е любов, ние игнорираме основни ценности като уважение, смирение и ангажимент за грижа спрямо хората, с които живеем. В крайна сметка, ако любовта решава всичко, тогава защо се тревожим за всички други неща — всички трудни, свързани с нея неща?
Проблемът с идеализирането на любовта е, че това създава нереалистични очаквания за това какво всъщност е и какво може да направи за нас. Тези нереалистични очаквания саботират в такава степен отношенията ни, че считам за нужно да ги обясня.
- Любовта не е равнозначна на съвместимост. Само защото сте влюбени в някого, то това не означава, че именно той ще ви бъде добър партнъор в дългосрочен план. Любовта е емоционален процес; съвместимостта е логически. А емоциите и логиката не вървят ръка за ръка.
Също така възможно е да се влюбим в човек, които не се отнася към нас със същото уважение, или пък има живот изпълнен с проблеми, които заплашват да завлекат и нас към пропастта. Също така възможно е да се влюбим в човек, които има различни от нашите цели и амбиции, притежава различни философски възгледи и мироглед и всичко това води до сблъсък с нашето собствено чувство за реалност.
Възможно е й да се влюбите в човек, които съсипва щастието Ви...всичко това може да ви изглежда парадоксално, но е вярно.
Когато ходите на срещи в търсене на идеалния партнъор, търсете го не само със сърцето, но и с ума си. Да, знам, че търсите човек, който да разтупти сърцето и да подкоси краката ви... но също така вие трябва да прецените ценностите му, как се отнася с приятелите си, какви са амбициите и виждането му за света като цяло. Просто е, ако се влюбите в човек, несъвместим с вас, то както казва инструкторът ми по ски- " ще преживеете доста тежки моменти".
- Любовта не решава проблемите в една връзка. Първият ми приятел и аз бяхме лудо влюбени един в друг. Също така живеехме в различни градове, нямахме пари да се виждаме често, семейства ни мразеха другия, а ние просто преминавахме през поредния пристъп на "безмислена драма и караници". И всеки път, когато се карахме минаваше ден, след който се сдобрявахме, казвахме си колко сме луди един по друг и как тези дребни неща няма да ни разделят. Любовта ни, ни караше да мислим, че сме преодолели проблемите си, но на практика нищо не се променяше.
Както можете да си представите, нито един от проблемите ни, не намери своето решение. Караниците ни се повтаряха. Аргументите се влошаваха. Неспособността на всеки един от нас да разбере нуждите на другия се превърна в кошмар. И двамата бяхме абсолютно вглъбени в себе си до момент, в който дори не можехме да комуникираме ефективно. Говорехме с часове по телефона без да достинем до решение. Поглеждайки назад, осъзнавам, че не е имало надежда подобна връзка да просъществува и все пак издържахме цели три години....в които никой от нас не беше щастлив.
А раздялата беше грозна... големият урок, който научих от нея е, че докато любовта те кара да гледаш по оптимистичен начин на проблемите, тя всъщност не решава нито един от тях.
- Любовта не винаги заслужава жертвата ни. Една от определящите характеристики на това да обичаш някого, че в такова състояние можеш да мислиш извън собствените си нужди и да се грижиш за друг човек и неговите нужди. При едни любовни отношения е напълно нормално партнъорите да жертват нуждите си, времето си и желанията си един за друг. Бих казала, че това е нормално, здравословно и именно на него се дължи величието на подобна връзка.
Когато обаче става дума за жертва на самоуважение, на достойнство, физическо тяло, амбиции и цели просто, за да сме с някого, то тогава имаме проблематична любов. Една любовна връзка би трябвало да допълва същността ни, а не да я поврежда или измества. Ако ние се окажем в ситуации, в които сме толерирари неуважително поведение, то по същество ние сме позволили да ни отричат и консумират и ако продъжаваме да го правим, то ще се превърнем в жалко копие на човека, който сме били.
Запомнете това - единственият начин да се насладите напълно на любовта в живота си е да изберете да правите нещо много по-важно от нея.
През живота си можете да се влюбите в много различни хора. В такива, които са подходящи за вас и в други, които не са. Можете да се влюбите по здравословен и по нездравословен за вас начин. Можете да се влюбите, когато сте млад и когато сте стар. Любовта не е специална. Любовта не е уникална. Любовта не е оскъдна.
Но самоуважението ви е. Такова е и достойнството ви. Такава е и способността ви да се доверявате. През живота си ще имате много любови, но загубите ли способността си да се доверявате и да се самоуважавате много трудно ще си ги върнете.
Любовта е едно прекрасно преживяване. Това е едно от най-големите преживявания, който живот може да ни предложи. И това е нещо, към което всеки трябва да се стреми като чувство и като усещане.
Но като всяко друго преживяване, тя би могла да е здравословна, или не. Като всяко друго преживяване тя може да предопредели живота и целите ни. Не можем и не трябва да й позволяваме да ни превземе. Не трябва да жертваме идентичността и самоуважението си за нея, защото в момента, в който го направим ще загубим себе си.
Защото в живота се нуждаем от нещо повече от любов. Любовта е страхотна. Любовта е необходима. Любовта е красива, но любовта не е достатъчна.
Лично, аз срещнах съпруга ми, когато бях на 18 и тогава мислехме, че трябва да правим секс едва когато се оженим. Сега сме на 21 и сме по-нещастни от всякога.
Не осъзнавах колко незрял е преди да започнем да живеем заедно. Беше мързелив и вечно смяташе, че трябва да го чакам. Не знаеше нищо за секса и очакваше от мен отново да знам всичко. Приемах всичко това в началото, но с времето разбрах, че той не се променя, а просто приема нещата такива каквито са. Аз се опитах, защото вярвах в брачните ни обети, но нещата между нас не вървяха на добре.
Започнахме с лоши аргументи и той ми заяви, че съм лоша съпруга. А аз чувствам, че вече не съм влюбена в него. Правихме секс преди три месеца на годишнината ни. Не го исках. Но той ми заяви, че това е мое задължение. След това се почувствах използвана. Скарахме се и той си тръгна.
Скоро осъзнах, че имам огромна нужда от пари и мой приятел ми предложи ескорт агенция, за която работел като шофъор. В началото бях шокирана, но после си казах, че трябва да опитам.
Първият мъж, който си ме поръча беше супер. На около 32 и много привлекателен. Имахме прекрасна вечер и след това отидохме в апартамента му. До този момент не знаех, че секса, може да е толкова добър. Срещнахме се отново и той ми заяви, че иска сериозна връзка с мен. Той е всичко, което съпруга ми не е и се обърквам.
И роднините му искат да се съберем...
А аз се чудя защо изобщо се събрах със съпруга си. Дори и преди да се оженя нямахме нищо общо - той беше твърде привързан към родителите си, казано накратко прекарваше много време с тях, когато беше с мен винаги мислеше за финансовите им проблеми. Той беше по-добър син, отколкото съпруг.
Но аз го обичах, исках да го закрилям, мислех, че мога да го променя, но сгреших. Той си остана един добър син и повече не стана съпруг.
Да, любовта и секса не са достатъчни за една връзка...
Уважението, обаче е...
Автор: Силви Стаменова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
