Любовта не е стока от щанда с намаленията. Не можеш да отидеш и просто да си я вземеш.
Тя се случва, когато най-малко я очакваш и най-вече - когато не я искаш.
Ето как се случи:
Прекалено млада, за да разбирам себе си, търсех мъжът, който да ме направи щастлива. Странна и нереална смесица от любовни филми, текстове от песни и моите лични проблеми с баща ми, любовта на живота ми трябваше да ми запълва дупките.
Но не онези, за които веднага сте си помислили. Трябваше да запълва дупките в самочувствието ми, в самоувереността ми, дупките в собствената ми личност.
Не знаех точно коя съм, макар да давах вид на нахакано и всезнаещо момиче.
Все търсех чуждо одобрение, вероятно лишена от семейна подкрепа като дете.
Но това щях да разбера по-късно.
Когато намерих уж идеалната си половинка, той запълни моите празнини със своите собствени комплекси. Започна да упражнява над мен пагубното си влияние, като вместо да ми помогне да се „достроя“, започна да подкопава и малкото здрави устои, които имах.
С крах и пълно разочарование приключи този мой първи опит за търсене на идеалния мъж.
После ги превърнах в играчки. Не ги допусках, забавлявах се безцелно и разбих сърцето на едно иначе добро момче просто за да си докажа, че мога.
Игричките на любов (или на неангажиращ секс, ако трябва да съм искрена докрай), ми дадоха в ръцете онези оръжия, с които всяка жена би искала да разполага – знанието как да докараш един мъж до лудост само с думи, тънкостта на флирта, който да върви по границата на приятелството до мига, в който той наистина си загубва ума….
Разбитото ми в миналото сърце успя да превърне разочарованието в забавление.
Но любов нямаше.
После се изморих. Когато няколко пъти провериш дали дадено действие ще доведе до съответното последствие, играта омръзва.
Заживях с нов и напълно непознат човек – себе си. Той, т.е тя се оказа способно момиче с желание за нови неща, с амбиция за успехи и с нестихваща радост от всеки нов ден.
Опознах това момиче, помогнах му в трудните моменти, с които се сблъска и в крайна сметка се харесахме.
Влюбих се в себе си и спрях да се оглеждам за заместители. Имах всичко, защото имах себе си.
И тогава, както предрече една приятелка, че ще се случи, едно съобщение от непознат във Фейсбук промени живота ми напълно.
Още не знаех, но това беше любовта на живота ми.
Беше дошла точно когато се бях отказала от нея, защото мислех, че не ми е нужна.
Ах, колко се бях излъгала.
Автор: Карина Михайлова
Още от Из Edn@
- Така ужасно ме целуваше най-красивият и умен мъж, който съм имала
- В магазина за любов: Търся си пакетче любов, имате ли?
- Колко пъти може човек да се влюби истински?
