Здравей, Любов. Tи си една голяма глупачка - казвала ли съм ти го?
Осем години се опитвам да те променя, да те претопя, да те убия и след това да те открия другаде, но не стана!
Толкова отчаяно се опитвам да те блъсна с колата, докато шофирам вечер. Да те напия толкова на нова година, че да изчезнеш и на сутринта да се събудя с празно сърце и място, за тези, които толкова нежно и упорито се опитаха да те изместят.
Опитах да тичам. Тичах толкова, за да ти избягам, че в края на лятото можех да се пусна в маратон и заклевам се, щях да финиширам достойно. Замислих се, дали всички, които тичат, бягат от нещо? Десетки хиляди маратонци, които са станали добри бегачи благодарение на теб. Браво, Глупачке, страшна си!
И така усилвах музиката, за да заглуша гласа ти в главата си и тичах... И в крайна сметка осъзнах, че тичането ме прави още по-тъжна.
Тичах, бягайки от себе си и другите, но не от теб, защото всеки път, когато маратонките ми се отлепяха от земята и музиката гърмеше в ушите ми, аз мислех само за теб и прехвърлях спомени и жалки моменти като на стара изтъркана лента. Как от толкова въртене и превъртане просто не се скъса, не се изтърка напълно!
И така всички отчаяни, логични и нелогични неща, които се опитах да направя се оказа напразни.
Блъснах се два пъти, потроших две коли, психиката на родителите си и сърцето си, но него повече от два пъти...
Живеех в миналото и макар в настоящето всичко около мен да изглеждаше перфектно за другите, аз бях дълбоко нещастна и недовършена.
Чувствах живота си като недоизпята песен, недовършен имейл или нещо като скицирана картина - все неща, които не стават за нищо ... нула, пълен боклук!
Живея в тичане към нещо, в променяне на себе си, в бързане на някъде и в крайна сметка се връщам при теб и се вкопчвам.
В живота си съм много последователно момиче, винаги довършвам всичко, спортувам, ходя на срещи на време и работя до късно, но теб нямам смелост да те довърша.
Два пръстена и дузина разбити сърца не успяха да изтрият една глупава, детска, шестмесечна любов, продължила осем години...
Здравей, Глупачке и за много години!
Стартираме година N:9, с мен ли си?
Автор: Сара Хадид
Още от Из Edn@
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
