Що е то лицемерие?
Според уики речника, това е: “поведение, при което злонамереност и неискреност се прикриват под маската на чистосърдечие и доброжелателност. Това е една от най-неприятните прояви на човешката душевност.
Наскоро стана публично достояние случай, при който един полицай взема подкуп от извършител на нарушение. Ще се абстрахирам от техните имена, защото нито ги знам, нито са важни. Това престъпление е заснето с камера, и така стана известно на обществото. И изведнъж всички нададоха вой какво страшно нещо се е случило, как може така, нали уж сме правова държава. Може и още как.
Не познаваме ли много хора в нашето лично обкръжение, които са постъпвали по този начин и които биха постъпили така и занапред, не го ли правим и ние самите?
Не се ли хвалим на маса колко сме велики, как са ни спирали за извършено нарушение и сме си плащали, за да се отървем от наказание? Нима това е нещо чуждо и непознато за нас, защо се правим на "ощипани госпожици", когато много добре знаем, че в подобна ситуация повечето наши приятели ще постъпят по същия начин, по който е постъпил и даващият подкупа?
Защо сочим с пръст и полицая, защото, ако ние бяхме в позицията на този, който дава подкуп, щяхме да кажем, че е голям "пич"? Както се казва, нека този, който е без грях, да хвърли първия камък!
Тези хора са продукт на нашето общество. Те не са чужденци, дошли отвън или някакви извънземни, те всъщност са представителна извадка за редовия българин. Това, което се случи и начинът, по който го приемаме, ни показва недвусмислено какво представляваме в момента - дребни тарикати, далавераджии и лицемери.
Не желая да оправдавам едно престъпление, нито тези, които са го извършили. Това, което искам да направя, е да обърна внимание на причините за това, което се случило, а не да се занимавам с последствията. Това, което трябва да разберем, е че случилото се, е само следствие от начина, по който живеем, а причините са дълбоко в нас и нашата ценностна система.
Но с това темата не е изчерпана.
На 21 ноември всяка година честваме Деня на християнскотото семейство. Напоследък, когато приближи този ден, се повдига една и съща дежурна тема, която дъвчем и дъвчем, без да я разбираме, и без да намираме отговор на нашите въпроси. Общо казано темата е "Как да предпазим нашите деца от заобикалящия ги свят". Причината непрестанно да си задаваме едни и същи въпроси и никога да не успяваме да си отговорим на тях е, че не задаваме правилните въпроси и не ги насочваме в правилната посока.
Ние сме създателите на този свят, ние сме го скроили по начина, по който той изглежда в момента. Да предпазваме децата си от това, което сме създали с двете си ръце, е чисто лицемерие, а този номер пред децата няма да мине. Не можете да ги излъжете с фалшивия си морал, също както не можете вечно да ги лъжете за дядо Коледа. Това, което всеки един родител би трябвало да направи, не е да се чуди как да предпази детето си от лошия свят, защото желанието да се предпазваш от нещо е свързано със страх, а страхът е стратегията на губещия.
За да създадем добри условия за живот на нашите деца, не бива да мислим на дребно. Както сме превърнали света в една кочина, която не става за живеене, така трябва да се постараем да го променим към по-добро. Не можем да играем ролята на протектори, това е губеща стратегия, това е стратегията на слабия и страхливия, а ние сме християни и не сме такива.
Как обаче се променя светът към по-добро? За да промениш света, или поне някаква част от него, трябва да започнеш от себе си. И точно тук е ключът от бараката, ние не желаем да се променим, на нас кочинката си ни харесва. По този начин се получава затворен кръг.
От една страна искаме децата ни да живеят добре, от друга страна обаче не сме готови да жертваме пороците си, с които сме израснали и с които сме свикнали. А именно нашите пороци са извора на всичко онова, което вреди на нашите деца, именно с тях е пропита нашата култура, ценностна система и заобикалящият ни свят. Който иска да предпази детето си, да промени света около себе си, а който иска да промени света, да започне от себе си.
И така, нека да не предпазваме децата си от света, който ние сме създали, защото това е лицемерно, а да променим себе си и да бъдем пример за тях. Само с личния си пример ще ги впечатлим и спечелим на своя страна. Няма по-силно нещо от примера.
Не бива да се страхуваме от злото, а да се борим срещу него. Нека родителите да са героите на децата, а не някакви бездушни анимации.
Нека бъдем такива, че нашите деца да се гордеят с нас и да ни имат за пример. Тогава те ще презрат злото в света около себе си и няма да има нужда да ги пазим, те ще се ръководят от нас и ние наистина ще сме техни родители в истинския смисъл на това понятие. Иначе родителят се превръща в досадника, който дава храна и подслон, но в него няма какво да вдъхнови младото детско сърце. Тогава то търси външни източници и това е нормален процес.
Лицемерието само ни пречи. Нека погледнем истината в очите и нека си задаваме правилните въпроси, за да ги насочваме в правилната посока и тогава ще намерим решение на много от проблемите си. Иначе само си дъвчем едни и същи теми и си оставаме постоянно учудени и недоумяващи къде бъркаме.
Автор: Георги Иванов
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
