Можем да си избираме приятелите. Роднините не.
Достатъчно е с роднините да се разбираме сравнително добре от дистанция или да спазваме що-годе нормални роднински взаимоотмошения.
Но родителите? Нямаме право на избор. С тях сме длъжни да живеем.
Добри родители. На Иванчо и Марийка (примерно) са такива. Разрешават им всичко. Свободни са за всякакви прищевки, дискотеки, екскурзии, партита... Пълна семейна хармония.
Прекрасните родители са късмет. Малко деца могат да се радват на такова щастие. В повечето семейства отношенията деца-родители са катастрофа. Разликата в поколенията е огромна. Но нима винаги не е била такава? Защо сега да е по-различна?
И как да са добри родителите? Събирaт се от запознанство на дискотека, под въздействитео на алкохол, следва секс и си мислят, че са един за друг. И да очакваме добро семейство и добри родители след това? Да, ама не.
Оправдание, буйни хормони, неочаквани обрати. Нали има една мисъл, която гласи, че сексът не е повод за запознанство. То са лъжи, то са измами, за да се прикрие собственото Аз.
Клуб, бар, парти... за запознанства. И какво? Вижда се една физиономия и облекло. А какво има под прическата, каква е подплатата на хубавата дреха, как да се разбере? Футболист-милионер е най-желаната "реализация" за младото поколение, защото там има пари.
И след това, разводите се увеличават. Е, как иначе? Едно, че тотално отпадна моралът, ами от една на криво казана дума, искрицата става повод за развод.
С този западен модел, на който се подражава, за съвместно съжителство, без брак, и фамилията ще изчезне, но ще намелеят разводите. Като ти писне, грабваш си шапката и където те завее вятърът. Не че с подпис не може да се случи, но имаш едно на ум. Дом, деца, задължения...
В миналото за младото семейство са гледали до 9-то коляно. Избират се по доброта, характери, болести, трудолюбие... Не може въпреки това да не е имало проблеми. Събират се фамилиите и заедно да ги разрешат. Може и с огромно търпение, уважение, стискане на зъби, разбиране, което са проявявали, замитане под килима на дреболиите и нещата се нормализират. И наистина, разводът е бил сензация.
Спомням си, когато аз го исках, майка ми каза: "Не, в нашата фамилия няма разведени"... "Е, сега ще има."
Кой ли не е съжaлявал за развода си, или за това, че не послушал родителите си, за каквото и да е? Нали са нашият рентген.
Мисълта ми не е, че трябва да бъде както в миналото, но нали се казва - куче да е, от сой да е. Да, избираме си го да е от добра порода. А какво правим ние с човека, с когото ще живеем?
Упрекваме се, че не сме се познавали добре, ала когато вече е късно. Не си даваме необходимото време, за опознаване, не чуваме съветите и влюбени, заслепени, бързаме. За какво, за къде? Последствията... горките деца.
Да хвърляме ези или тура, за да видим какъв ни е късметът с родителите.
Шансът да имаме добри деца също е под въпрос. Трудно е да се промени характер, изграждан цял живот. Че кой знае от каква смесица е? От доброта или от лошотия. На кого, от коя рода са се метнали? Бягай, ако можеш, срещу вятъра.
И се получава... горките родители. Животът ни е късмет, съдба, родители и деца.
Автор: Мариана Лазарова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
