Всеки има ученическа любов. О, да! Тя не се забравя и тогава си мислим, че краят на света настъпва с приключването на връзката. След това обаче завършваме и отиваме в университет. И ето - пак! Отново срещаме някого – пак сме влюбени и пак обичаме. Понякога тези връзки, макар и да сме по-големи, по-зрели, не приключват както сме планували.
Вместо със сватба, деца и дълъг семеен живот, всичко свършва с трудности, осъзнаване и впоследствие с поемане в различни посоки. И отново тръгнали да търсят тръпката, ние преследваме копнежа да споделим цялата тази любов, която изпитваме и носим в сърцето си.
Казват, че човек се влюбва веднъж в живота – истинската, чиста и неопетнена любов. Тази, която не може да се забрави, не подлежи на преодоляване и без нея няма утре.
Истинска ли е била ученическата ни любов, а тази след това, а след нея, а следващата?
Ако можем след всяка една да продължим и да забравим, да се изправим и да погледнем отново напред, да преглътнем болката и огорчението и да простим, то то не е било нещо непреодолимо.
Ако сме успели да превъзмогнем бившия и да ни потрепне коремчето отново, то това прави ли онази стара любов неистинска?
Според мен се влюбваме "веднъж в живота" както се казва. И то така, че да не можем да дишаме след това, камоли да продължим напред – да няма преодоляване, да няма преглъщане, да няма светлина, да няма усещане, а само хладина и студ, само вятър и полъх на самота...
И след като съм успяла да продължавам след всички тези "любови", то значи истинската, реалната, чистата, вечната - ПРЕДСТОИ! Независимо колко наранени сме били, сърцето ни, мисля, е все още способно да изпита онова яко чувство на завършеност!
Няма нищо по-хубаво от това да заспиваме усмихнати, да се чувстваме пълни с живот и да се раздаваме до безкрай.
Пък току-виж намерим човека, с когото да остареем и ще се сетим за всичко това един ден – денят, в който двамата с побелели коси и остарели лица, с крехки ръце и нежни усмивки, ще се разхождаме хванати под ръка, неспирайки да се подкрепяме дори и с бастунчетата, защото в очите ще видим, очите не остаряват – там времето пази своите тайни - там се пази всичко!
Не спирайте да обичате – това означава, че живеете, а не просто, че съществувате!
Автор: Янина Василева
Очакваме и вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg
Още по темата
- В магазина за любов: Търся си пакетче любов, имате ли?
- Трудностите ни се случват, за да ни изправят на пътя на живота ни - този истинският ни Живот
- От 7 до 10 вечерта съм домакиня. Но след 11 ставам любовница!
